Историята познава много различни чудеса, които е почти невъзможно да се обяснят с помощта на рационални аргументи. Такива случаи обаче често не са нищо повече от обикновена шарлатанство. И точно на броя на такъв шарлатанизъм много често могат да се отдадат всякакви случаи на плачещи икони.
Духовни трикове
Известен е случай, който се е случил по време на управлението на Петър I. Както знаете, в онези дни бяха приети много революционни закони, които значително промениха начина на живот на обществото, което, разбира се, не харесваше много свещеници. И тогава един ден в една от катедралите икона на Божията майка започна да „плаче“. Свещениците веднага се втурнаха да заявят, че тя оплаква стария ред, унищожен от Петър. И въпреки че Петър беше вярващ, той не беше особено впечатлен от случващото се. Нещо повече, той изпрати писмо до абата на тази катедрала, в което обеща, че ако подобно „чудо“се повтори, тогава кръвта ще дойде от „дупето“на свещениците. Изненадващо, след това нито една от иконите по време на управлението на Петър I не „плаче“.
Мнозина, разбира се, се чудят как „чудотворците“успяват да правят такива трикове? Всъщност всичко е много просто. Всичко, което трябва да се направи, е да се направят малки канали на гърба на иконата. Освен това зад иконата се поставят специални съдове с кръв, растително масло или друга течност, които при преминаване през канала ще проникнат отпред на иконата и след това ще се търкалят надолу като сълза. Поради тази причина обикновената вода никога не се излива в съдовете, тъй като тя няма да може да се спусне над иконата под формата на естествена сълза.
Други обстоятелства
Ако обаче икона или кръст изведнъж „кървят“в която и да е църква, това изобщо не е причина незабавно да обвиняваме служителите си в измама, защото много често подобни „чудеса“се случват по съвсем естествени причини. Така например, през 1923 г. в Подолия се е случило значимо събитие за много вярващи - там, на място, наречено Калиновка, е бил обезкървен кръст, покрит с калай, върху който е нарисуван с боя образът на Христос. По време на цивилна вода листът на кръста е пробит от куршуми. В образуваните дупки се натрупва ръжда, която, смесена с боя и измита с дъждовна вода, започва да се стича по кръста под формата на червени ивици и, разбира се, те се възприемат от вярващите за кръв.
Подобни явления са се случвали много пъти при други обстоятелства. И почти винаги те бяха обяснени успешно от учените, ако, разбира се, им беше позволено да стигнат до извършеното „чудо“. Също така не е необичайно хората да приемат обичайното си замъгляване за плача на икона. По този начин изобщо не си струва при първата възможност да обвиняваме духовенството за подобни събития, защото много често те се случват по съвсем естествени причини.
