Деколонизацията е исторически процес, когато териториите, окупирани от колониалните държави, получават независимост с пълно признаване на суверенитета. Понякога страните получават независимост в хода на освободителната борба, сваляйки управлението на колониалистите.
Инструкции
Етап 1
Първият значим процес на деколонизация се състоя през 1947 г., когато Индия обяви суверенитета си и се освободи от британската колониална зависимост.
Стъпка 2
Индия е една от постколониалните страни, която всъщност се е отървала от британското влияние. Правителството успя да обедини хората и ги насочи по пътя на независимото развитие, започна да инвестира в развитието на индустрията, селското стопанство, науката и образованието. Сега Индия е равностоен партньор сред развитите страни, а разработчиците на съвременни компютърни технологии, индийските учени са водещите специалисти в света.
Стъпка 3
За съжаление вълната на деклариран суверенитет на много африкански държави не донесе благосъстояние и просперитет на народите на тези страни. Развитите страни ги дефинират с общата концепция за "страни от Третия свят".
Стъпка 4
Напускайки бившите си колонии, колонистите извадиха всичко ценно, обяснявайки, че всички ценности са създадени с помощта на техния капитал. Африканските държави бяха на ръба на фалита, нямаше промишленост, безработицата беше вилнееща и в хазната липсваха средства за най-належащите проблеми. Западните държави, като се възползваха от безпомощността на владетелите на новите суверенни държави, побързаха да предоставят „помощ“на страните от Третия свят. Така за тях започва ерата на неоколонизацията.
Стъпка 5
Западните предприемачи бяха допуснати на територията на страните, които започнаха да инвестират в развитието на производството, в развитието на земните недра. Всичко това беше направено с минимални разходи, използвайки природните ресурси на тези страни и местната евтина работна ръка.
Стъпка 6
Суверенните държави отново изпаднаха в робство, вече икономически. Западните инвеститори разпределиха по-голямата част от печалбите за себе си, а останалата част беше върната под формата на печалба за продадените стоки, внесени в страните от Третия свят от самите инвеститори и продадени на монополни цени. Намирайки се под буден икономически контрол, страните не са имали и нямат възможност да инвестират в развитието на страната. Корупцията, издигната от местните власти като източник на печалба, нарастващите външни дългове, доведоха тези страни до поробена зависимост от западните страни.
Стъпка 7
Нови освободителни движения, обхванали страните от Третия свят, междуетнически войни, липсата на икономическа политика на лидерите на страните доведоха само до по-голям хаос и потапяне в пълна зависимост от страните инвеститори. Деколонизацията за много страни се превърна в още по-голямо бедствие от колониалното потисничество.
