Социализацията е най-важният процес, свързан с усвояването и възпроизвеждането на социални норми от човек. Това е многостранен процес, който продължава през целия живот на човека. Социализацията обаче е от особено значение за децата в предучилищна и начална училищна възраст.
Неразривно свързани
Струва си да се каже, че образованието и социализацията са неразривно свързани помежду си. Образованието е органичен компонент на процеса на формиране на личността. Състои се в целенасочен трансфер на знания, правила за поведение, етични норми от по-старото поколение към по-младото.
Преди няколко десетилетия, когато терминът "социализация" все още не беше широко разпространен, той беше заменен с думата "образование". Понастоящем обаче психолозите и социалните педагози са стигнали до заключението, че социализацията е по-широко понятие, включващо процеса на образование.
Най-общо, ако говорим за същността на възпитанието като компонент от процеса на социализация на личността, то за успешното му изпълнение обществото предвижда всякакви педагогически практики. Те са се развивали през годините чрез проби и грешки.
Без възпитаване на пълноценна личност е невъзможно да си представим нейната социализация като цяло. Каквото и да се каже, но човек не може да живее извън обществото, общество от себе си. И без определено ниво на образование е невъзможно съжителството в това общество с други индивиди.
От родителство до самообразование
Образованието се изгражда отвън навътре. Тоест, първоначално родителите дават пример на детето, показват му как да се държи в дадена ситуация. Той си спомня, копира поведението на възрастните, като все още не осъзнава вътрешно защо някои действия могат да бъдат извършени, а други не. Това е възпитание във външна форма.
В идеалния случай, когато детето расте и навлиза в обществото, външното възпитание се превръща във вътрешно, което се превръща в етична норма на живот. Така образованието се развива в самообразование.
Детето обаче придобива образование не само чрез „забиване“в него на общоприети норми. Той получава идея за образование спонтанно, от самото общество, в което вече е попаднал. Това често се случва несъзнателно. Родителите трябва да знаят, че обществото, в което детето получава първите и основни идеи, опитва всякакви социални роли, е изключително важно за него. Следователно, всичко добро, получено от него, както и лошото, рискува да се утвърди стабилно във възпитанието на растящия човек.
По този начин можем да заключим, че образованието е основният компонент на процеса на социализация. Наред с такъв важен елемент от социализацията на личността като възпитанието, социалните учители разграничават такива компоненти като обучение, израстване, адаптация и т.н.
