Основната характеристика на социализацията като социален процес е самообновяването на обществото, неговото духовно заместване, т.е. непрекъснат трансфер на социален опит към други поколения и приемането на този опит за последващо предаване. Социализацията е необходима на човек за положително съжителство и взаимодействие с други членове на обществото и за самоопределение като част от обществото.
Особености на социализацията
Под социализация се разбира процесът на навлизане на човека в социалната среда чрез приемане от индивида на норми и традиции, широко разпространени в неговата среда. Социализацията се основава на способността на човек през целия си живот да усвоява културните, морални условия и нагласи на своята социална среда, както и да се утвърди в обществото чрез осъзнаване и определяне на себе си като част от цялото.
Усвояването на нормите и ценностите на нечия среда определя успешната дейност на индивида в обществения живот. Социализацията включва както процеса на приемане на приетите норми от индивида, така и процеса на интегриране на нови идеи на индивида в обществото в негова полза. По този начин социализацията е необходима на човек, за да се осъществи като личност, а социализацията е необходима на обществото, за да бъде стабилно, цялостно, развито.
За да обясни същността на процеса на социализация, френският социолог Пиер Бурдийо въведе такова понятие като хабитус - „втора природа“. Навикът е процес на подсъзнателно придържане на човека към принципите и нормите на социалния живот, залегнали в него. Социализацията определя наличието у човека на несъзнавано възприятие на света, съответстващо на социалните условия и нагласи на обществото около него. Благодарение на навика, човек се чувства като част от обществото и получава удовлетворение от принадлежността към интегрална система.
Видове и етапи на социализация
Има два вида социализация:
- първичен - възниква по време на израстването и възпитанието на човек;
- вторичен - се определя като интегриране на зряла, формирана личност в различни социални групи и взаимодействие с тях.
Те също така разграничават първичното и вторичното ниво на социализация: първичното ниво е комуникацията и взаимоотношенията на субекта с малка група близки хора, т.е. с родители, приятели, съседи, колеги; вторичното ниво на социализация е взаимодействието на субекта с държавни структури, обществени организации и др.
Процесът на социализация се състои от няколко основни етапа:
- адаптация - усвояване на натрупания от обществото опит, имитация;
- идентификация - желанието на индивида да се самоопредели, да се открои;
- интеграция - формирането на индивида като участник в социалните процеси;
- етапът на трудова дейност - внедряване на придобитите знания и умения, въздействие върху социалната среда;
- етапът на дейност след напускане - трансфер на социален опит към представители на следващото поколение.
