Терористичната група Haqqani Network започна да се появява в докладите на разузнавателните агенции, работещи в Афганистан и Пакистан от 2004-2005 г. Името на мрежата се свързва с името на полевия командир Джалалудин Хакани, който се е борил срещу съветските войски.
По време на престоя на съветските войски в Афганистан Джалалудин Хакани беше известен полеви командир, той беше подкрепен от Централното разузнавателно управление на САЩ, предоставяйки финансова помощ.
След изтеглянето на съветските войски гражданската война в Афганистан продължи. Хакани е участвал в няколко големи операции, авторитетът му е нараснал значително. През 1992 г. той участва в мирни преговори между враждуващите страни, след това става министър на правосъдието на Афганистан и заема този пост четири години.
След превземането на Кабул от талибаните през 1996 г. Хакани отстъпва на тяхна страна и е назначен за министър на граничните въпроси. На практика това доведе до факта, че той напълно контролира провинция Пактия, където се помещаваха тренировъчните лагери на Ал-Кайда, които по-късно бяха унищожени от американците. След началото на американската операция срещу талибаните Хакани започва да командва техните въоръжени сили, но не може да устои на нашествениците. Талибаните бяха победени, Хакани започна да води партизанска война и скоро бе обявен от американците за един от шестимата най-издирвани терористи на талибаните.
Действията на Хакани срещу правителствените сили и американската армия бяха много успешни, тъй като от средата на 2000-те години в докладите от Афганистан започна да се споменава „Мрежата на Хакани“, което показваше засиленото влияние на този военачалник. От 2006 г., заедно с Хакани, неговият син Сираджудин (Сирадж) отговаря за мрежата. От 2007 г. именно Сирадж управлява групата във връзка с влошеното здраве на баща си. Тясно свързана с талибаните, терористичната група Хакани въпреки това действа независимо и никога не се подчинява на никого.
Скоро ръководството на „Мрежата Хакани“вече включваше няколко членове на семейството на нейния основател и редица полеви командири, групата контролираше няколко провинции на Афганистан. От 2008 г. групата започва да използва атентатори-самоубийци за извършване на терористични атаки, американските власти започват да я смятат за най-голямата заплаха за американските войски в Афганистан. Според разузнавателните служби броят на членовете на мрежата през 2010 г. варира от 4 до 15 хиляди души. Трудно беше да се оцени по-точно броят на бойците поради затворения характер на групата.
От 2008 г. синът на основателя на групата Сирад Хакани е включен от САЩ в списъка на терористите; от 2009 г. е обявена награда от 5 милиона долара за информация за него. През следващите години Насирудин Хакани, Халил ал Рахман Хакани и Бадрудин Хакани бяха добавени към списъка на терористите.
Дълго време американските власти не смееха да включат официално „мрежата на Хакани“в броя на терористичните групи, тъй като те все още се надяваха да се споразумеят с лидерите на такова влиятелно движение. Разузнавателните служби на страната дори провеждаха срещи с представители на мрежата, но не успяха да постигнат споразумения.
Ситуацията най-накрая се изясни през септември 2011 г., когато терористи от мрежата Хакани нападнаха щаба на силите на НАТО и американското посолство в Кабул. 16 души станаха жертва на нападението. Стана ясно, че няма да е възможно да се постигне споразумение с терористите и през септември 2012 г. бе съобщено, че САЩ са добавили мрежата Haqqani в списъка на терористичните групи.
