Луната е единственият естествен спътник на Земята. Все още няма еднозначен отговор на въпроса как е възникнала Луната, но неоспоримо е, че тя е в непосредствена близост до Земята в продължение на много милиарди години. През цялата човешка история Луната е била обект на внимателно проучване от хората. През 1969 г. Луната стана първото, а днес единственото космическо тяло, което беше посетено от хора, потвърдили факта на неговата необитаемост. Този факт обаче беше известен много преди мисията Аполо 11.
Основният признак на безжизнеността на Луната е фактът, че тя практически няма атмосфера. Астрономите са установили това чрез липсата на здрач и залез. Ако на Земята нощта идва постепенно, тъй като въздухът отразява слънчевите лъчи дори след залез слънце, тогава на Луната промяната от дневна към тъмна настъпва моментално. Впоследствие беше установено, че Луната има символична атмосфера, но тя е абсолютно незначителна и се записва само от инструменти. Поради липсата на пълноценна атмосфера, Луната не е защитена от вредното ултравиолетово лъчение от слънцето. На Земята озоновият слой, който нашата планета няма, служи като пречка за ултравиолетовите лъчи. Липсата на атмосфера влияе и върху температурата - повърхността на Луната е или прекалено гореща, или прекалено студена. Температурата от слънчевата страна може да достигне над 120 градуса по Целзий. Горещият лунен ден продължава две седмици, последван от нощ със същата продължителност. През нощта температурата пада до 160 градуса под нулата. Според преобладаващата гледна точка в съвременната наука течната вода е незаменим компонент за произхода на живота. Дълго време дискусията за наличието на вода на Луната остава открита, докато през юли 2008 г. група американски геолози от Института Карнеги и Университета Браун не откриха в пробите на лунната почва следи от вода, отделена от недрата на спътника в ранните етапи от съществуването му. По-голямата част от тази вода обаче впоследствие се изпарява в космоса. По-късно сондата LCROSS и лунният космически кораб Chandrayan-1 официално доказаха съществуването на вода на Луната. Но тази вода присъства под формата на ледени блокове, почиващи в дъното на лунните кратери и бавно изпаряващи водата в космоса. Няма течна вода, необходима за появата на живот на Луната. В условията, описани по-горе, появата на живот в съвременния смисъл е невъзможна. Също така беше установено, че в естествените условия на Луната не може да съществува нито една от формите на живот, познати на Земята. Тези факти предоставят пълно обяснение на необитаемостта на Луната.
