Обетът за безбрачие (безбрачие) се дава главно по религиозни причини. Официално е възможно само ако човек приеме монашеския чин. Пътят на неспециалист, положил обет за безбрачие, не се отнася за безбрачие. Това е личен избор на всеки човек, тясна пътека между два големи пътя.
Обетът за безбрачие е отказ на човек от семейство, брак и сексуални отношения поради религиозни или субективни мотиви. Истинският обет за безбрачие включва отсъствие на сексуален партньор и сексуална активност през целия живот или неговия дълъг период. Въпреки че мнозина използват тази дума в по-мек смисъл, особено що се отнася до доброволната форма на безбрачие.
Форми на обет за безбрачие
Обетът за безбрачие може да бъде доброволен, задължителен или задължителен. Доброволен обет за безбрачие се извършва, ако човек откаже да се ожени по чисто лични причини. Някои от най-честите причини за доброволно безбрачие включват нежелание да се поеме отговорност за семейството, несигурно финансово състояние или желание да останете верни на любим човек.
В някои религии обетът за безбрачие е задължителен за монасите, в православието - само за монасите и епископите, а в католицизма - за всички духовници. Безбрачието на католическите свещеници става задължително в ерата на папа Григорий Велики (590-604), но де факто е установено едва през XI век. Задължителният обет за безбрачие предписва спазването на целомъдрието, нарушаването на което се счита за светотатство.
Принудителното безбрачие може да бъде под формата на наказване на съпрузите за изневяра. Според църковния закон на Руската православна църква, при прекратяване на брака поради прелюбодейство, виновният съпруг е длъжен да даде обет за безбрачие. Подобно правило е залегнало в римското и източноримското право. Дълго време в Русия имаше забрана за брак след 80 години и за четвъртия брак.
Обет за безбрачие в различни религии и немонашески братства
В древен Рим обетът за безбрачие е бил даден от служителите на култа към богинята Веста. За нарушаване на обет жените били погребвани живи в земята. В будизма само монаси от най-висшите посвещения, гелонги и гецули, дават обет за безбрачие в името на себепознанието и духовния растеж. В индуизма обетът за безбрачие може да бъде под формата на доживотен или временен отказ от сексуални удоволствия, за да се получат трансцендентални знания и себепознание. В юдаизма обетът за безбрачие се третира негативно, главно поради пряката библейска заповед да бъде плодотворна и да се размножава.
Тук безбрачието се счита за пречка за личното усъвършенстване и постигането на святост. В християнството само монасите полагат обет за безбрачие, а лицата от бялото духовенство, на които е забранено да сключват брак, стига да са в свещенически или дяконски чин, дават обет за безбрачие само в случай на смърт на техния съпруги. През Средновековието обет за безбрачие е бил предпоставка за присъединяване към рицарския орден и първоначално за кандидати за членство в Ханза. Обета за безбрачие е даден и от запорожските казаци.
Отрицателни последици от безбрачие
Обетът за безбрачие има тежки, необратими последици за психическото и физическото здраве на човека. Той провокира чувство на недоволство от живота си, мощен е стресов фактор, кара хората да се ядосват и да се отдръпнат, води до самота и депресивни състояния. Проучване сред 823 католически свещеници, на които е предписано задължително безбрачие, показа, че 60% от анкетираните страдат от сериозни нарушения в пикочно-половата сфера, 30% редовно нарушават този обет и само 10% се придържат към него безупречно. Според проучване на централния публично-правен германски телевизионен канал, 87% от католическите свещеници смятат безбрачието за явление, което не отговаря на духа на времето, и само 9% виждат смисъла в неговото съществуване.
Липсата на сексуално освобождаване, което е естествено за мъжете, предполага системна мастурбация, а понякога и привличане на сексуална основа. Например шокиращите и неприятни последици от безбрачието са многобройни факти за сексуално малтретиране на деца от католически министри, за които те започнаха да говорят още в средата на ХХ век. В днешно време този проблем стана толкова спешен, че е създадена служба за собствена сигурност, която се опитва да прочисти католическата църква от малтретиране на деца.
