Събитието от 14 август 1946 г. определи съдбата на Михаил Зощенко и Анна Ахматова в продължение на много години. Указът на Организационното бюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките (За списанията "Звезда" и "Ленинград") гласи: "Предоставяне на страниците на" Звезда "на такава просташка и измет на литература като Зощенко. Зощенко изобразява съветския ред и съветските хора като примитивни, некултурни, глупави, с филистимски вкусове и морал. Злобното хулиганско изобразяване на нашата действителност на Зощенко е придружено от антисъветски атаки."
Преследването на Михаил Зощенко
Преди това списание "Октомври" публикува глави от книгата на Михаил Зощенко "Преди изгрева". Писателят страда от тежко психично заболяване, от което лекарите не могат да го излекуват. Това беше обсъдено в книгата. Пресата го нарече „глупост, необходима само на враговете на родината ни“(списание „Болшевик“). Не е ставало въпрос за отпечатване на продължение. След постановлението на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките „За списанията„ Звезда “и„ Ленинград “тогавашният партиен лидер на Ленинград А. Жданов нарече книгата„ отвратително нещо “.
Изгонен от Съюза на писателите, лишен от пенсионните и дажбите си, Зощенко си изкарва прехраната с превод от финландски. Но публикуването на преводи на романите на М. Ласил „За мачовете“и „Възкръснали от мъртвите“през 1948 г. остава неназовано. Когато през юни 1953 г. Зощенко е приет повторно в Съюза на писателите, той работи за списанията Krokodil и Ogonyok. До края на живота си обаче не получава пенсия.
Още в самото начало на това преследване имаше хора, които бяха особено активни в неговото участие. Почти веднага след издаването на Резолюцията на Централния комитет бяха иззети и трите книги на Зощенко. Спирането и разпространението на книгите на Ахматова също е спряно. Със заповед на Главлит No 42/1629 от 27 август 1946 г. книгите са изтеглени не само от библиотеките и търговските мрежи. Дори на кораби и полярни станции беше забранено да се съхраняват публикации на опозорени автори.
Но имаше и такива, които защитаваха писателя. Благодарение на К. Чуковски, Vs. Иванов, В. Каверин, Н. Тихонов, в края на 1957 г. излиза книгата на Зощенко „Избрани истории и романи 1923-1956 г.“.
Опал на Анна Ахматова
В тази Резолюция от 1946 г. Анна Ахматова е наречена „типичен представител на празната, безпринципна поезия, чужда на нашия народ. Стиховете й не могат да бъдат толерирани в съветската литература. Още през септември 1940 г. в Кремъл ръководителят на делата на Централния комитет на ВКП (б) Крупин представя доклад на члена на Политбюро и секретар на Централния комитет по идеологията Жданов. Казваше се „За стихосбирката на Анна Ахматова“. По същото време издателство „Съветски писател“издава солидна стихосбирка на поетесата.
Основното обвинение срещу Анна Андреевна беше, че в книгата няма стихове за революцията, социализма.
Тъй като е в немилост, тя е лишена от дажби. Непознати хора помогнаха. Те постоянно изпращаха карти по пощата. Апартаментът беше под наблюдение. На фона на невроза сърцето ме болеше. Невъзможно беше да се напишат повече от едно стихотворение годишно.
През 1949 г. синът му Лев Гумильов е арестуван за трети път. След това тя създава цикъл стихове, посветени на Сталин с надеждата да освободи сина си. Но през същата година бившият съпруг на Ахматова, Пунин, отново е арестуван. Умира в лагера три години по-късно.
Все пак панегириците се отплатиха. Резултатът е нейното възстановяване в Съюза на писателите, разрешение да се занимава с преводи. Но Лев Гумильов е затворен за още 10 години.
Почти повече от 14 години всички пиеси и истории на Зощенко и стиховете на Ахматова бяха премахнати от репертоарите на театрите и дори самодейните представления.
През октомври 1988 г. решението е отменено като "погрешно", както съобщава вестник "Правда".
