Истински договор в римското право се нарича споразумение, сключването на което предполага прехвърляне на определено нещо от едната от страните към другата. За разлика от обикновените неформални споразумения, реалното споразумение има определени основания за влизане в сила и също така предвижда задължението на една от страните да върне имуществото, получено по-рано.
Договор в римското право
В римското право няма изрично и ясно определение на договор като вид задължение. От характеристиките на отделните договори обаче може да се установи, че всеки договор е главно споразумение между две страни, което има правни последици.
Реалните договори се различават от всички останали по простотата на реда за изпълнение. За сключването им не се изискваха формалности. Достатъчно беше да има споразумение и нещо, прехвърлено от една от страните в другата.
Втората характеристика на реалните договори е, че те никога не са били абстрактни, те винаги са били изпълнявани само на определена основа.
В римското право четири вида договори са били от голямо значение: ипотека, заем, заем, съхранение.
Реален договор
Реалният договор е договор, който установява задължения, определени от страните чрез прехвърляне на вещ. Имаше няколко вида реални договори:
Договор за ипотека
Този тип договор се характеризираше с това, че вещта беше прехвърлена от длъжника на кредитора за определена сума пари, получена от кредитора. Ако тази парична сума не беше върната навреме, тогава длъжникът загуби прехвърленото на кредитора вещ и тя стана собственост на последния. Задълженията на кредитора включват внимателно и внимателно отношение към вещта, тъй като то може да бъде върнато на длъжника в случай на плащане на дълга.
Договор за заем
Този тип договор се характеризира с факта, че една от страните (заемодателят) прехвърля на другата страна (заемодателя) вещ за безплатно ползване за известно време. По-късно получаващата страна беше длъжна да върне вещта в края на срока на употреба непокътната. Кредитополучателят е изцяло отговорен за безопасността на получената вещ. Изключение правят случаите, когато нещо е повредено случайно.
Заемът в това споразумение е даден за строго определен срок, но е имало и вид заем, който може да бъде предоставен „при поискване“. Наричаха я несигурна.
Договор за заем
При този вид договор една от страните (заемодателят) е предоставила на другата страна (кредитополучателя) вещи или определена сума пари. Задължението на кредитополучателя беше, че след изтичане на предварително определен срок или при поискване, той трябваше да върне посочените неща и пари.
Споразумение за съхранение
Това споразумение се характеризира с факта, че една от страните (вложителят) прехвърля на другата страна (депозитаря) вещ за безплатно съхранение за определен период. Нещото не е трябвало да принадлежи на вложителя, може да е чужда собственост.
Съгласно това споразумение депозитарят не става нито собственик, нито собственик на вещта, той го запазва само за периода, посочен в споразумението. Нямаше право да използва това нещо, да го дава под наем или да го дава под наем. Тъй като договорът е бил безплатен, депозитарят не е бил длъжен да обръща специално внимание на този въпрос. Но в случай на умишлено увреждане или повреда в резултат на груба небрежност, той трябваше да компенсира всички вреди, причинени на чужда собственост.
