Монархията е форма на управление, при която върховната власт в държавата принадлежи на един човек, наречен монарх, и също се наследява. Както кралят, така и императорът, кралят, султанът, херцогът, ханът и др. Могат да действат като монарх.
Инструкции
Етап 1
Има четири основни характеристики, които показват монархия:
- властта в държавата принадлежи на един владетел за цял живот;
- властта в държавата се наследява;
- монархът е олицетворение на единството на нацията и представлява страната на международно ниво;
- монархът е независим и се ползва със законов имунитет.
Всъщност не всички държави, които се считат за монархически, отговарят на горните критерии. Освен това често не е лесно да се направи граница между република и монархия.
Стъпка 2
Монархиите се подразделят според обхвата на ограниченията:
- абсолютна монархия (цялата власт е в ръцете на монарха, а властите са напълно подчинени на него);
- конституционна монархия (властта на монарха е ограничена от действащата конституция или традиции или неписани права).
Стъпка 3
На свой ред конституционната монархия се подразделя допълнително на два типа:
- парламентарна (функциите на монарха са сведени до представителни, но той няма реална власт);
- дуалистичен (властта на монарха е ограничена от парламента и действащата конституция в областта на законодателството, в техните граници той има свободата да взема решения).
Стъпка 4
Според традиционната структура монархиите се разделят на следните типове:
- Древноизточна (най-древната форма на управление, имала свои уникални черти);
- феодална (наричана още средновековна);
- теократичен (властта принадлежи на църковния глава или религиозния водач).
Стъпка 5
Освен това, в съответствие с етапите на своето развитие, феодалната монархия е разделена на:
- раннофеодална;
- родов;
- представител на имоти;
- абсолютен.
Стъпка 6
Сред предимствата на монархията са: подготовка на бъдещия монарх за власт от раждането; възможността за провеждане на събития, които са полезни в дългосрочен план; отговорността на монарха за държавата; признаване на наследника, което минимизира риска от шокове и др. Недостатъците включват: липса на правна отговорност на монарха; избор на нов владетел по случайно раждане, а не чрез гласуване за най-достойните и т.н.
