Омункулус, или хомункулус - една от тайните на средновековните алхимици и един от най-важните и сериозни техни експерименти, състоящи се в „култивирането“на живо същество чрез изкуствени средства.
Същността на концепцията за "хомункулус"
Алхимиците са се опитвали да постигнат толкова високи цели, за които съвременните учени не смеят да мечтаят. В същия списък с философския камък и превръщането на оловото в злато имаше създаването на хомункули - същества, подобни на хората, но не родени, а отгледани изкуствено.
Въпреки че понятието "хомункулус" е широко разпространено още през 12 век, едва век по-късно Арналдус де Виланова, лекар и алхимик от Испания, създава теорията за "създаването" на хора и според слуховете провежда редица успешни експерименти, които не станаха наистина популярни. преди това не е било възможно. Дълго време се смяташе, че той е единственият, който успява да постигне резултата, но три века след смъртта на Арналдус Парацелз подкрепя идеята му и дори предлага собствена рецепта за отглеждане на изкуствен човек.
Предполагаше се, че хомункулусът няма да бъде просто изкуствено отгледано тяло или вид бездушен робот. Алхимиците вярвали, че това съзнание ще има както чувства, така и разум и наистина ще започне да прилича на човек в много отношения.
Как алхимиците са се опитвали да създадат хомункулус
Имаше няколко различни метода за създаване на хомункули, но почти всички те се основаваха на една идея: спермата трябва да се превърне в основата на това същество, защото именно той в крайна сметка се превръща в човек в утробата на майка си. Процесът на носене на дете на алхимици през Средновековието изглеждаше подобен на процеса на отглеждане на хомункулус, само че те искаха да се справят без "стандартните" методи. Освен това се предполагаше, че спермата е мъж, само мъничка, а в утробата на майката тя само се увеличава по размер, нищо повече.
Една от най-популярните рецепти за отглеждане на хомункул принадлежи на Парацелз. Той предложи да се вземе човешка сперма, да се нагрее по специален начин в епруветка, да се намагнетизира, зарови в конски тор, а също така да се извършат редица други манипулации, същността на повечето от които не е била ясна дори по време на развитие на този метод. След това е необходимо епруветката с хомункула да се държи в специални условия, като от време на време се храни малкото човече, за да расте и да се развива. Предполагаше се да бъде хранена с човешка кръв. Според Парацелз било възможно да се постигне резултатът в този случай за възможно най-кратко време: хомункулът се нуждаел от 40 дни, за да „узрее“. По това време растежът на създанието вече трябва да е достигнал около 30,5 cm.
