Физиката позволява на учен да предсказва бъдещето. Разбирайки по какъв закон се развива даден процес, може със сигурност да се каже какво ще се случи с обекта след известно време. Изглежда, че това е най-мощният инструмент в ръцете на човек! Но не: математиката е много по-интересна, защото помага да се изпреварят всякакви физически експерименти с десетки години, като се предсказва това, което все още не е открито. Като хипотетични частици.
Отговорът на въпроса лежи на повърхността: хипотетична частица е тази, която все още не е открита - не е открита или регистрирана. Доскоро това беше например бозонът на Хигс. Но възниква въпросът: откъде е дошла такава концепция, ако на практика никой не е попадал на нея?
И така, съвременната физика „стои“върху квантовата теория на полето, от която следва физиката на елементарните частици. По същество науката се основава на тезата, че всичко във Вселената се състои от толкова малки парчета, че е невъзможно да ги разделим на нещо друго. В същото време частиците имат напълно различни свойства и нищо не може да ги обедини помежду си.
Всичко може условно да се раздели на две групи: „вещество“и „взаимодействие“. Ако няма въпроси с първото, то второто е опит на най-фундаменталното ниво да се обясни откъде идват гравитацията, магнетизмът и други сили. Важно е да се отбележи, че вече на този етап цялата наука отива в чисто математически апарат, много слабо податлив на експерименти.
Страстта на учените е да опростят възможно най-много чрез свързване на всички елементи заедно - пример за това е суперсиметрията. Това е теория (хипотетична, т.е. недоказана), която обединява материята и взаимодействието в една система, позволявайки на човек да трансформира една частица в друга (всъщност да прави материята от чиста енергия).
В дълбините на тази теория се раждат хипотетични частици. На математическо ниво всяка частица, която познаваме, е свързана със „суперсиметричен партньор“: т.е. нещо същото, но със знак минус. По-специално именно от тези елементи би се състоила „тъмната материя“, чието съществуване също е доказано само на ниво математическа теория.
В общия случай повече от дузина частици могат да се считат за „хипотетични“(като гравитон, който би обяснил гравитационните взаимодействия) - но това понятие е малко по-широко.
