Икономическата криза, засягаща много европейски държави, особено силно засегна Гърция. По комбинация от различни причини дълговете на тази държава към чуждестранни кредитори бяха няколко пъти по-големи от размера на гръцкия БВП. Разбира се, Гърция не беше в състояние сама да плати такива колосални суми. Реална заплаха от неизпълнение надвисва над страната.
През пролетта на 2012 г. частни чуждестранни инвеститори след дълги и напрегнати преговори за преструктуриране на държавния дълг на Гърция се съгласиха да отпишат около 70% от дълга си. Това, разбира се, облекчи положението на страната, но дълговете й все още надвишават БВП повече от един и половина пъти. Все още съществува реална заплаха от напускане на Гърция от еврозоната. И това заплашва с големи финансови загуби и проблеми не само за Гърция, но и за големите европейски банки, които имат гръцки ценни книжа като активи. В крайна сметка тогава те няма да струват нищо! Освен това съществува реална опасност ситуацията в други проблемни страни от Европейския съюз рязко да се влоши по веригата, предимно в Испания, Италия и Португалия.
Чуждестранните кредитори обуславят допълнителна помощ с редица условия. Според тях, за да спасят страната от неизпълнение и евентуален изход от еврозоната, гръцкото правителство и хората ще трябва да се съгласят на болезнени и непопулярни мерки. Сред тях: значително намаляване на социалните помощи, обезщетения, рязко намаляване на държавните разходи, увеличаване на пенсионната възраст както за мъже, така и за жени.
Правителството на Федерална република Германия, основният „донор“на Европейския съюз, изложи особено строги искания, настоявайки, че гръцкото правителство трябва рязко да засили борбата срещу укриващите данъци и зависимите настроения на своите граждани. Те казват, че гърците най-накрая трябва да разберат, че търпението и щедростта на Европейския съюз (всъщност ФРГ) не са безгранични, те трябва да се научат да живеят според възможностите си, да печелят повече и да харчат по-малко. В някои моменти въпросът дори достигна нивото на искания, че гръцкото правителство оттук нататък трябва да се договаря с чуждестранни кредитори по всички разходни елементи, тоест всъщност да се откаже от част от държавния суверенитет.
Гръцкото правителство беше принудено да предприеме редица много непопулярни мерки. По-специално социалните плащания значително са намалели и размерът на пенсиите е намалял. Решено е да се повиши пенсионната възраст. Това предизвика вълна от протести и бунтове, които бяха особено силни в столицата на Гърция - Атина. Какво ще се случи по-нататък и какви нови отстъпки ще направят гърците пред кредиторите, ще покаже близкото бъдеще.
