Потребителите са запознати с последователните черно-бели ленти с баркод върху опаковката на продукта. Но не всеки знае каква информация се крие под него, за какво може да разкаже баркод.
Най-често срещаният баркод е европейската номерировка на артикулите EAN-13. В САЩ и Канада се използва 12-битовия UPC код.
Първите три знака в цифровата стойност на баркода са кода на регионалното представителство на асоциацията (префикс на националната организация), в която е регистриран производителят на продукта. Повечето от предприятията предпочитат да се регистрират в представителството на асоциациите на своите страни, но асоциацията не забранява регистрацията на предприятието в друга държава, поради което държавата на производство на стоките не може да бъде определена с първите три цифри.
Кодовете, започващи с две (префикси 200 до 299), се резервират отделно. Тези кодове се използват от бизнеса за собствени цели, обикновено на дребно, и указват цена, тегло и други параметри. Те не се използват извън предприятието и не са регистрирани или регулирани от трети страни.
Следващите 4-6 цифри са кода на производителя (регистрационен номер на производителя на продукта). Всеки регионален префикс се разпределя за регистрация от десет хиляди предприятия до милион. Дължината на това поле зависи от разпоредбите на регионалната служба. При по-голям размер на полето могат да бъдат регистрирани повече фирми, но тогава всеки бизнес има право да регистрира по-малко количество стоки (следващи номера). По този начин, ако фирменият код е 6 цифри, тогава всяка компания получава възможност да регистрира 1000 продуктови единици.
Кодът на самия продукт е следващите 3-5 цифри. Дължината на този сегмент зависи от това как дължината на кода на предприятието е избрана от регистратора като основен. В същото време цифровият код на продукта не носи никакъв семантичен фактор. Асоциацията препоръчва последователното присвояване на кодове на стоки, тъй като се пускат нови видове продукти, без да се натоварва конкретно семантично натоварване в този код. Това е само серийният номер на продуктовия артикул, който терминалният компютър в магазина просто взема от собствената си компютърна база, където се съхраняват името и цената на продукта.
Последната цифра е контролният номер и се използва, за да се провери дали скенерът правилно чете ударите. Числата на четни места се добавят и умножават по 3. След това се добавят числата на нечетни места. След това резултатите се сумират и в крайния размер остава само фигурата на последното място. След това тази цифра се изважда от 10. Получената разлика е контролния номер, който трябва да съвпада с този, посочен от последния в баркода.
