Богоявление Господне, което се празнува в Русия на 19 януари, е един от най-важните православни празници през годината. Той е посветен, както казват църковните книги, на най-важното събитие, случило се в живота на Исус Христос. На този ден Спасителят дойде при Йоан Кръстител и го помоли да кръсти. И по време на тази церемония в река Йордан небето се отвори във водите си и Светият Дух слезе върху Христос под формата на гълъб и хората чуха гласа на Бог, който нарече Исус свой син. Ето защо Кръщението се нарича още Богоявление.
Инструкции
Етап 1
На този ден във всички православни църкви се прави празнична служба, по време на която се благославя вода. Тя се смята за свята и лечебна, способна да запази свойствата си повече от една година. Те пият Богоявленска вода, поръсват хора, жилища, икони и др., Много хора дори се къпят в ледената дупка, въпреки замръзването, което се усилва в тези януарски дни. Този природен феномен дори е получил общото наименование „Богоявленски студове“.
Стъпка 2
И наистина по-рано, преди сто или двеста години, тази фраза имаше смисъл, тъй като зимите бяха по-тежки и снежни от днешните. Въпреки това, дори без точни метеорологични данни за зимните температури в миналото, може да се предположи, че дори тогава Богоявленските слани са били непостоянен феномен.
Стъпка 3
За това свидетелстват народните знаци. Всъщност, според наблюденията на селяните, които се интересували най-много от бъдещата реколта, размразяването при Богоявление, сланата и мъглата се считали за благоприятни признаци. Те бяха сигурни, че топлият ден на този празник е за добър хляб; ясно време - за суша и реколтата от грах; заснежен - предвещава отлична реколта от елда.
Стъпка 4
Ако Богоявленските слани са по-силни от коледните, тогава според знаците годината ще бъде успешна за повечето култури; ако издържат една седмица, те ще бъдат заменени от седмица на размразяване, след което сланата ще бъде още по-силна, но вече последната тази зима.
Стъпка 5
В днешно време няма смисъл да се говори за Богоявленски студове. Има както силни студове, така и силни размразявания, но най-често температурата е просто средна. От научна гледна точка замръзването, обвързано с определена дата в календара, не съществува, защото времето е случаен процес, свързан с хаотичното движение на въздуха в атмосферата.
Стъпка 6
И, разбира се, нито продължителността, нито, освен това, степента на охлаждане се повтарят през различни години на равни интервали. Така че „Богоявленските студове“са само изкуствена и чисто психологическа връзка с религиозна дата и далеч не е единствената, тъй като все още има Коледа, Сретенски, Николски, Тимофеевски и други студове.
Стъпка 7
Мразовете и религиозните празници може да не съвпадат по дата и защото между основните зимни празници, например Коледа, Богоявление и Тимотей, интервалът от време е около две седмици, а такъв природен феномен като циклон „живее“само една седмица. И именно циклонът, а не датата на празника, определя времето на настъпването на сланата.
