Когато се каже на палав тобой, поклащайки глава: „Е, готово!“- това е ирония. Когато на служител, който се тресе от страх пред вратата на шефа, се казва: „Ти си герой“, това е иронично. И когато на глупав човек, изричайки банални истини, му кажат: „Умен, умен …“, това също е ирония. Традиционната ирония е осъждането под маската на похвала. Те прибягват до нейната помощ, когато искат да дадат на твърдението си точно обратното значение, но в същото време действат фино и дори любезно.
Инструкции
Етап 1
Думата „ирония“идва от гръцката eirоneia - преструвка. Иронията е категория естетика; учените по литература намират своя произход в традициите на древната реторика. Оттам произлиза европейската иронична традиция от ново време.
Стъпка 2
Има няколко форми на ирония:
- права линия, с помощта на която има ясно омаловажаване на човек, явление или събитие. Начин за придаване на негативен или забавен характер на случващото се („Е, ти си герой …“);
- антиирония, е пълната противоположност на права ирония. Използвайки го, изглежда възможно да се покаже обектът като нещо подценено („Как можеш, глупак, да го убедиш“- човек, получил порицание от шефа);
- самоирония, която е насочена към себе си. Като правило то е скрито надарено с положителна конотация („Къде можем, глупаци, да се изкачим напред“);
- Сократичната ирония е версия на самоиронията, изградена по такъв начин, че обектът, към който е насочен, самостоятелно извежда логически логически изводи за себе си и намира скрития смисъл на казаното в иронична форма. Това е много умел вид ирония, изискващ познания по логика и фина литература.
Стъпка 3
Има и друга форма на ирония, която някои учени издигат до напълно отделна форма, тъй като говорим за ироничен мироглед. Не става дума само за изразяване на мисли в определена форма, а за състояние на духа, при което се изключва сляпата вяра в общи изявления и стереотипи и когато човек не смята различните „общо признати ценности“за толкова значими и сериозни.
Стъпка 4
Много речници като синоними на думата „ирония“дават следното: сарказъм, подигравка, бодлив, злоба, подигравка, едливост, подигравки, подигравки, закачки. Като се вземе предвид величието и мощта на руския език, както и многото семантични натоварвания върху една лексикална единица (дума), въпреки това трябва да се вземе предвид, че всички тези думи не означават едно и също нещо. И така, сарказмът е по-твърд вид ирония, сарказмът е по-скоро озлобление и подигравка, а злобата е гняв и измама.
