Идеализмът е едно от направленията в развитието на философската мисъл. Този поток първоначално не беше еднороден. В хода на формирането на философските възгледи се оформят два независими клона - субективен и обективен идеализъм. Първият постави на преден план човешките усещания, обявявайки ги за източник на реалността. А представителите на обективния идеализъм смятали божествения принцип, духа или световното съзнание за основен принцип на всичко.
Раждането на обективния идеализъм
Представители на различни школи на обективния идеализъм посочиха различни причини за появата и развитието на реалността. Религиозните философи поставят Бог или божествения принцип в центъра на света. Други мислители, наречени светът, ще бъдат основната причина за всичко. Немският философ Хегел, който най-последователно и изцяло развива теорията си за идеализъм, вярва, че основният принцип на реалността е абсолютният дух.
Началото на обективния идеализъм е поставено от гръцките философи Питагор и Платон. Те и техните преки последователи не отричаха съществуването на материалния свят, но вярваха, че той се подчинява на принципите и законите на идеалния свят. Материалната, обективна реалност беше обявена за отражение на процесите, протичащи във всеобхватната сфера на идеала. Цялото разнообразие от неща се поражда от идеалното начало, смята Платон. Обектите и телесните форми са преходни; те възникват и загиват. Само идеята остава непроменена, вечна и неизменна.
Обективният идеализъм е представен и в религиозните и философски възгледи на древните индианци. Източните философи са смятали материята само за воал, под който се крие божественото начало. Тези възгледи са отразени в ярка и въображаема форма в религиозните книги на индианците, по-специално в Упанишадите.
По-нататъшно развитие на обективния идеализъм
Много по-късно концепциите за обективния идеализъм са разработени от европейските философи Лайбниц, Шелинг и Хегел. По-специално, Шелинг в своите трудове вече разчита на данните от естествените науки, като отчита процесите, протичащи в света в динамика. Но като привърженик на обективния идеализъм, философът се стреми да одухотвори цялата материя.
Великият немски философ Хегел е допринесъл най-съществено не само за развитието на идеализма, но и за формирането на диалектическия метод. Хегел осъзнава, че абсолютният дух, който философът е поставил на мястото на Бог, е основен по отношение на материята. Мислителят възлага второстепенна роля на материята, подчинявайки я на идеалните форми на битието.
Позицията на обективния идеализъм е най-ясно отразена в трудовете на Хегел „Философия на природата” и „Наука за логиката”. Мислителят дарява абсолютния дух с всички атрибути на божественото начало, като му придава и свойството на безкрайно развитие. Описвайки законите на развитието на духа, Хегел разчита на концепцията за противоречие, която в неговата концепция приема формата на движеща сила за развитието на идеален принцип.
