Суфизмът, хермитизмът, обет за безбрачие и отказ от собственост - това е визитната картичка на дервиша. Скитащият се просяк дервиш или живеещ в манастир няма право да иска милостиня, трябва напълно да се подчинява на учителя и да търси духовно съвършенство от сърцето, а не от ума.
Дервиш е едновременно мюсюлмански прототип на монах и скитащ просяк и факир, лекар, гадател за най-бедните слоеве от населението на страните, изповядващи исляма. Разнообразието от есенции на дервиши се е развило през вековете, започвайки от около 8 век. Дервишите живеят и продължават да търсят духовно съвършенство в Пакистан, Индия, Иран, някои страни от Югоизточна Азия и Северна Африка.
Такива различни дервиши
Дервишите се скитат и живеят в манастири (текие, ханака). Във всеки случай дервишите не трябва да притежават собственост, те са длъжни да се подчиняват изцяло на учителя (шейх) и в идеалния случай да спазват обета за безбрачие. Има обаче дервиши, които имат собствена търговия или позиция, домове и семейства и живеят извън стените на манастира. В този случай те трябва да бъдат щедри, гостоприемни, готови да се разделят с имуществото, защото всичко принадлежи на Аллах. Те са натоварени да извършват специални молитви на братството в определени часове и да посещават манастира 2-3 пъти седмично и на религиозни празници.
Същността на религиозната вяра на дервишите
Дервишите са обединени от желанието за отшелнически живот и суфизма - една от основните насоки на мюсюлманската философия. Основната идея на последното е в индивидуалното постигане на връзка с Бог, в прочистването на сърцето от всичко, с изключение на Бог. Начините за постигане на духовно съвършенство могат да бъдат изразени в мълчаливо, задълбочено съзерцание, като цяло молитви на глас, придружени от пеене, в ритуал, с религиозни нюанси, танци по музика. Мистичният екстаз, идващ от чисто сърце, помага повече от опитите за интелектуално разбиране на ученията.
Дервишки заповеди
Известни са повече от 70 ордена на дервиши, основани от видни старейшини или шейхове. Най-старият от тях е орденът Елвани, който е основан от шейх Елван (починал в Джеда през 766 г.). Други древни ордени са Едгемитите, Бекташи и Сакати. Има и секти, отклоняващи се от основните закони на исляма, т.нар. безплатен (asad) или беззаконен (bicher). Благочестивите мюсюлмани носят богати дарове или приноси в манастира, свързани с един или друг ред. Дервишите обаче трябва сами да се погрижат за облеклото си. Цветът на дрехите е избран черен или тъмно зелен; шейховете имат бяло и зелено. Главата на дервиша е покрита с тюрбан с различни форми.
Танцуващи дервиши
На територията на бившата Османска империя съществували много ордени дервиши. През 1925 г., по време на прехода на Турция към републиканската система на управление, дервишите и техните заповеди са забранени. От средата на 50-те години на XX век отношението на държавата към дервишите се смекчи. Някои дервишки ордени са се интегрирали в съвременния живот в Турция и са се превърнали в туристическа атракция. Например танцуващите дервиши от ордена Мевлеви в Коня, на 200 км южно от Анкара. Два пъти в годината празненствата им са придружени от вълнуващ вихрен танц, изпълнен с дълбок мистичен смисъл.