Диамантът е най-твърдото вещество в природата. Те обаче също се обработват, изрязват, фасетират, смилат и полират, използвайки други диаманти, създадени за тази цел.
Смята се, че древните индуси са първите, които обработват диаманти. Те забелязаха, че ако разтриете два камъка заедно, те започват да се смилат и блясъкът им се увеличава забележимо. Този процес достигна до Европа много по-късно - през 15 век. По това време бижутерът на херцог Лудвиг ван Брекем за пръв път започва да реже диаманти. Първият екземпляр е наречен "Санси".
През 17-ти век технологията достига точката, в която диамантите се научават да пилят. Първите триони наподобяваха обикновена желязна тел, но повърхността й беше наситена с диамантен прах. Самият процес на рязане отне невероятно дълго време. Например, диамантът Regent, който тежал 410 карата, трябвало да се реже в продължение на 2 години, като се използва невероятно голямо количество диамантен прах.
Съвременна обработка
В съвременния свят диамантите се изрязват с помощта на специални машини, на които бронзовите пръчки с дебелина не повече от 0,07 мм се въртят много бързо. В същото време към диска непрекъснато се подава специална диамантена суспензия. Също така, с помощта на съвременни инсталации е възможно да се осигури електрически разряд, ултразвукова, лазерна и други видове обработка.
Изрязването на диаманти за направата на полирани диаманти се счита за най-трудния и отговорен процес. Извършва се с помощта на меден диск, въртящ се с невероятна скорост. В него са натиснати малки диаманти, които позволяват да се постигне такава невероятна яснота. По-рядко се използват чугунен диск и диамантен прах, разреден в зехтин.
Формата на камъка и подреждането на лицата са направени по такъв начин, че падащата върху камъка светлина не преминава през него, а се отразява от всички вътрешни повърхности. Това позволява невероятна игра на светлина.
Трудности при рязане
Струва си да се отбележи, че изрязването на диамант е не само труден, но и много дълъг процес. Големите камъни могат да се обработват в продължение на няколко месеца, докато уникалните - в продължение на няколко години. Масата на диаманта по време на тези операции може да намалее три или два пъти, но стойността на самия камък се увеличава много повече.
Следователно бижутерите трябва да бъдат не само добри майстори, но и отлични математици. Преди да се пристъпи към обработката, бъдещата форма на диаманта се изчислява внимателно с условието за максимално пропускане на светлина и запазване на най-голямата маса. Ако обаче по-рано бижутерите са трябвало да правят всичко ръчно, сега те до голяма степен са подпомогнати от компютри, които им позволяват да автоматизират този процес.
