Педагогиката е наука, която включва вековен опит в преподаването и възпитанието. Социалният педагог има огромен принос за образователния и възпитателен процес. Опитът в тази област помага и на самия учител в живота.
Социалната педагогика като клон на педагогиката
Педагогиката е трудна работа всеки ден, която учи учителя на образцово поведение и висок самоконтрол. Социалният учител е взискателен към себе си, той непрекъснато търси правилното решение, защото неговата задача е да предава знания и да формира хармонично развита личност.
Социалната педагогика като цяло, като изкуство на преподаване и възпитание, помага да се ориентира мисленето на учителя към установяване на социални отношения в обществото. Социалният педагог работи с деца и юноши от семейства в неравностойно положение, с ниски доходи или многодетни семейства, както и с техните родители. Дейностите му са насочени към решаване на лични и социални проблеми на децата и юношите, като им помага да защитят правата и свободите си.
Социалният педагог допринася за създаването на среда на психологически комфорт, безопасност; предприема мерки за защита на техните права и свободи. И така, социалната педагогика предоставя важен опит в областта на взаимоотношенията, обяснява характеристиките в поведението на човек и нейните мотиви, показва начините и методите за решаване на проблемите.
Социалната педагогика предоставя на педагога важен житейски опит в решаването на проблеми
Разбира се, тази дейност оставя един вид отпечатък върху мисленето и поведението на учителя. Така професионалният манталитет задава нагласи и ценности на социалния учител, развива полезни лични и професионални качества.
Социалната педагогика учи на издръжливост, търпение и постоянство. В крайна сметка работата с деца от проблемни семейства е чудесна работа. Учениците на рехабилитационни центрове, образователни и други институции несъмнено трябва да коригират поведението си, за да могат в бъдеще да се озоват в живота и да станат почтени граждани.
Социалният педагог разбира, че травмираните деца се нуждаят от помощ. Учениците от семейства в неравностойно положение не изключват възможността за развитие на психични разстройства, които в бъдеще могат да доведат до асоциално поведение в обществото и незаконни действия. Учителят се занимава с моралното възпитание на такива деца, така че те да научат морални норми и забрани и да открият духовно богатство в себе си.
Социалната педагогика учи учителя да установява отношения на доверие с хора, нуждаещи се от помощ. Дете от семейство в неравностойно положение често се различава по психично здраве и интелигентност от дете от пълноценно семейство. Задачата на социалния педагог е да насочи потенциала на проблемните деца в правилната посока, да помогне за развитието на техните способности и таланти.
Социалният педагог развива умения за комуникация и съпричастност, които му помагат да възприема и разбира чувствата на другите. Самият опит в работата с деца от семейства в неравностойно положение дава възможност на учителя да избегне многобройни грешки в житейски ситуации.
Социалната педагогика ориентира учителя към аналитично мислене. Работата с проблемни деца изисква способността да се анализира причината за тяхното деструктивно поведение, както и да се намерят начини за решаване на проблеми и смекчаване на последиците. По правило педагогиката учи да са наясно с резултатите от своите действия. По този начин социалният учител развива необходимите личностни качества, като организация, отговорност и инициативност. Смята се, че професията на социален педагог е призвание. В крайна сметка не всеки решава да избере пътя на учителя, необходимо е вътрешно убеждение и осъзнаване, че работата с деца е съдба на човека.
