Социалната адаптация позволява на хората да функционират нормално в обществото. Това е една от основните насоки на човешкото развитие, която преминава през целия му живот. При социалната адаптация е прието да се разграничават няколко основни етапа.
Първо се извършва първичната социализация на детето. Това е основата, от която ще зависят останалите стъпки. Колко добре детето е в състояние да разбере основните принципи, традиции и особености на поведението в обществото, толкова по-успешен ще бъде по-нататъшният му социален живот. На този етап семейството играе най-важната роля.
Близките роднини (по-специално родителите) полагат основите на идеите за обществото, неговите ценности и норми, както и социалните роли. Например, ако от детството родителите говорят отрицателно за която и да е социална група, тогава детето може да порасне с абсолютно убеждение, че са прави. Същото се отнася и за всяка друга област. Ето защо възпитателният процес се смята за един от най-значимите в живота на всеки човек.
Вторична социална адаптация
Този термин се разбира като социализация, протичаща извън дома. Веднага след като детето е в състояние да общува нормално с непознати, то има възможност да оцени други гледни точки. Училището е поразителен пример. Тук влизат в сила нови правила и разпоредби, които трябва да се спазват.
Неспазването на определени правила може значително да навреди на социалните отношения на детето. Например, при промъкванията е по-малко вероятно да намерят приятели. Ако детето по някакъв начин се провали в целия клас, то може да бъде обявено за бойкот. Тези грешки ви позволяват да разберете по-добре как да взаимодействате с други хора. Освен това, в допълнение към собствените си грешки, децата обръщат внимание и на другите, като по този начин придобиват опит без значителни вреди.
Други видове социални адаптации
Освен това процесите на социализация се наслагват един върху друг. Ранната социализация по правило е една от първите, които се проявяват. Същността му се крие във факта, че човек репетира бъдещи социални роли. Например, гадже и приятелка могат да живеят заедно, но не и да са женени. По този начин те изпробват бъдещи роли и придобиват нови социални умения (съвместен живот, дългосрочни връзки и т.н.).
Ресоциализацията настъпва в по-късна възраст. На този етап човек променя отношението си към всякакви социални проблеми, придобива нови умения и също така е изложен на вътрешни ценности. Например, човек би могъл да се убеди в превъзходството на една от социалните групи, но след ярък инцидент той промени вижданията си. Процесът на ресоциализация продължава цял живот.
Груповата и организационна социална адаптация позволява на човек да свикне с екипите. В същото време групата предполага обикновен престой в екипа и прилагане на правилата, а организационният предполага придобиване на необходимите умения за работа с персонала за постигане на поставените цели.
