След като завърши произведение на изкуството, авторът обикновено оценява критично резултата от работата си. В процеса на преразглеждане на текста понякога искате да придадете на книгата по-голяма изразителност, за да предадете на читателя основната идея и характеристики на идеята. Кратък и фигуративен епиграф може да помогне за това.
Какво е епиграф
Епиграф обикновено се нарича просторен афоризъм, изречение, цитат от произведение на известен автор или поговорка, с която започва работата. Такава вложка се поставя в самото начало на есето или пред всяка от отделните му части. Правилно подбраният епиграф отразява смисъла на произведението, посочва неговия дух, изразява отношението на автора към неговото творение.
Използването на епиграфи в литературни произведения не е задължителна норма. Обществените настроения, литературните традиции се променят и с тях епиграфите излизат на мода или излизат от широко приложение. Правото на използване на този предшестващ кратък текст е изцяло по преценка на автора. Само той може да реши дали епиграфът е в състояние да помогне на читателя да разбере по-добре мислите, заложени в есето.
Епиграфът обикновено се съставя изцяло от дясната страна на листа или със значително отстъп от лявата страна, без да се използват кавички. Счита се, че тази част от текста не трябва да заема повече от половината от ширината на страницата. Ако епиграфът, който е под формата на цитат, има фамилията и инициалите на автора, те обикновено не поставят точка след тях. Размерът на шрифта, използван за въвеждане на епиграфа, трябва да съответства на основния текст на произведението или да е малко по-малък по размер.
Как да изберем правилния епиграф
Цитатите от произведения на други автори са най-широко използвани като епиграфи към произведения. Избирайки такъв пасаж, човек трябва да се стреми да бъде възможно най-кратък и кратък, но в същото време точно отразява мисълта на автора. Едва ли има смисъл да се цитират обширни и дълги цитати. Предимството на епиграфа е краткостта и точността на изразяването на мисълта.
Много широки възможности се предоставят от използването на афоризми, които най-често се разбират като образни поговорки на велики хора. Афоризмът на учен, изтъкнат писател или общественик съчетава изразителност и пълнота на мисълта. Никой обаче не забранява на автора сам да излезе с афоризъм. Ако изречението е успешно, читателят няма да изисква от автора удостоверение, че той е световно известен, известен и уважаван в обществото.
Притчи, поговорки, шеги и други малки форми на народно изкуство също могат да бъдат широко използвани при проектирането на епиграфа. Обхватът на подобни поговорки е доста широк, така че всеки автор може да избере народен епиграф за своето произведение, който най-много отразява характеристиките на текста, с който читателят предстои да се запознае. Важно е само една поговорка или поговорка да се комбинират с общия стил на писане и да не излизат от семантичния обхват.
