Слуховете са масово явление и доста важна форма на изразяване на общественото мнение. Те принадлежат към неформални канали за масова комуникация и включват предаване на важни съобщения в междуличностната комуникация.
Понятието и характеристиките на слуховете
Слуховете са невярна или изкривена информация, която се разпространява и функционира изключително устно. Най-често те възникват в условията на депозит на информация и при липса на надеждна информация. Слуховете се различават от информацията по това, че са ненадеждни. Ако те са подкрепени с факти и доказателства, това е просто информация, която не може да се нарече слухове. Ненадеждността на слуховете се дължи на факта, че в процеса на тяхното разпространение информацията претърпява промени и се изкривява.
Очевидно слуховете се появиха отдавна, но всеобхватните им изследвания като масов феномен се появиха едва през втората половина на 20 век. Тогава те намериха своето практическо приложение в маркетинга на стоки и услуги. Слуховете се разпространяват с цел борба с конкурентите. Разпространението на слуховете традиционно е от голямо значение по време на войни. Това беше направено, за да се отслаби моралът на военните.
Интересът на политиците и психолозите към механизмите и характеристиките на разпространението на слуховете е следният. Слуховете са ценен източник на информация за общественото мнение, настроенията в обществото, отношението към политическия режим и др. Слуховете служат и като катализатор за политическите трансформации, така че вземането им предвид дава възможност за правилно прогнозиране на социалните процеси. И накрая, слуховете са важен фактор за формирането на обществени нагласи и служат като механизъм за формиране на общественото мнение.
Класификация на слуховете
Слуховете могат да бъдат класифицирани на различни основания. От гледна точка на тяхната надеждност се прави разлика между абсолютно ненадеждни, ненадеждни, относително надеждни и близки до реалността. Емоционалната типология прави разлика между „слух-желание“, „слух-плашило“и „агресивни слухове“.
Слуховете-желания отразяват желаната визия за бъдещето и актуализирани нужди на населението. Например през XIX век се разпространяват слухове за скорошното освобождение от крепостничество. От друга страна, подобни слухове могат да се превърнат в източник на манипулация на масовото съзнание. Те могат както да предотвратят появата на паника, така и да предизвикат агресия, да деморализират населението. И така, по време на германско-френската война през 1939-1940 г. германците активно разпространяват слухове за скорошното начало на преговорите. Това отслаби желанието на французите да се съпротивляват.
„Слуховете за плашило“носят негативни настроения и предизвикват паника. Те обикновено се появяват по време на периоди на социален стрес. Най-често слуховете са за храна. Това може да доведе до по-високи цени или изчезване на определени продукти. Например в Русия през 1917 г. хлябът изчезва от рафтовете, въпреки че добивът е нормален. През 2006 г. имаше паническа покупка на сол поради слухове за евентуално прекратяване на доставките от Украйна.
„Агресивните слухове“не само сплашват населението, но и са създадени да провокират агресивни действия. Те се основават на съпоставянето на нормални хора и не-хора. Те често са причинени от етнически конфликти. Например слухове за унищожаването на белите в Заир, зверствата на федералните войски в Чечения.
