Вербалната комуникация се превърна в едно от най-важните постижения на човечеството. Чрез езика хората могат да общуват и да предават опита на поколенията. Възникнала заедно с трудовите умения, речта се превърна в система от знаци, отделни думи и изречения. Владеенето на речта е неразделна характеристика на човека, която го отличава от естествената среда.
Хипотези за произхода на речта
Средствата за вербална комуникация се формират много бавно, следвайки общото развитие на човека в процеса на неговата еволюция. Много е трудно да се идентифицира моментът, в който точно се е появила речта. Но съвременните учени са съгласни, че тя не е възникнала сама по себе си, а се е формирала в хода на активното взаимодействие на хората помежду си и външната среда.
Има няколко хипотези относно произхода на речта. Преди няколко десетилетия се смяташе, че първите думи са резултат от мутация, която внезапно се е случила на първобитния човек. Към тази хипотеза се присъединяват така наречените физикалистични концепции, според които речта е само физиологично явление, без никаква връзка с нуждите на човека в общуването и познанието за света.
Една от хипотезите се основава на факта, че речта е възникнала от имитация на звуците на природата.
Подобни възгледи не могат по никакъв начин да обяснят как са възникнали звуковите сигнали и техните комбинации, как са се формирали зачатъците на понятията и думите са придобили семантично натоварване. Концепцията за еволюционния произход на речта стана много по-широко разпространена. Тя се основава на предположението, че човекът се е откроил от животинския свят, след като се е научил да се адаптира към условията на околната среда, включително чрез развитието на средства за комуникация.
Развитие на речта
Изучавайки поведението на големите маймуни, учените обърнаха внимание на това как се изграждат комуникационните системи при големите маймуни. Стана очевидно, че речта произхожда от елементарни звукови сигнали. Приматите активно използват разнообразни звуци, които в зависимост от ситуацията могат да отразяват нуждата от игра, храна, търсене на партньор или да са признак на агресивно поведение.
Известна е така наречената жестова хипотеза за произхода на речевите сигнали. Същността му е, че в началото се появи езикът на жестовете, а не звуковата реч. Първите смислени сигнали, които човек предава не със звуци, а с жестове, които имат определено значение. Повечето от тези сигнали са инстинктивни, генетично заложени в човека.
Това предположение има смисъл, като се има предвид, че значителна част от информацията в междуличностната комуникация се получава от съвременния човек под формата на невербални сигнали, мимики и жестове. Най-вероятно жестовете и звуците бяха използвани първоначално заедно и след това стана възможно предаването на информация само с комбинации от звуци, така че необходимостта от жестова реч постепенно изчезна.
В процеса на развитие на човешкото общество трудът и умствената дейност на човек се усложняват, появяват се нови обекти и отношения, които е трябвало да бъдат фиксирани в понятия. Обективните условия за формиране на обществото, следователно, станаха причина за усложняването на речта, появата на универсални заместители на отделни предмети и явления.
Само хилядолетия по-късно се появяват абстрактни понятия, чиито значения са абстрахирани от конкретни материални обекти.
Най-висшата форма на речта беше писмената реч, която даде възможност за дълго време да се запази съдържанието на събитията, случващи се с човек и в обществото. С появата на писането човек успява да улови съобщения за прехвърлянето им на други хора, да се върне към записите, ако е необходимо, без да разчита на паметта. Притежавайки устна и писмена реч, съвременният човек е способен да общува ефективно и дълбоко да познава света.
