Би било много по-лесно да живееш без нея. Съвестта е способността на човек да преценява своята отговорност към другите хора, въз основа на моралните принципи, които съществуват в обществото.
Съвестта със сигурност е на първо място сред моралните категории. Това е най-загадъчната морална категория. Той е ценен само когато е не само външна проява на етични черти, наложени от обществото, но когато се превръща във вътрешна необходимост на човека.
Още от древни времена човек се опитва да намери обяснение за феномена на съвестта. Считаха я за вродено качество, което не подлежи на изучаване и дори божествено осветление, спускащо се върху човек като благодат или в резултат на някои събития.
Присъствието на съвест в човека е еднозначно невъзможно без чувственото му отношение към света. Освен това понятието съвест като основна морална категория е в съседство с понятието добро и зло. Човек се ръководи от определението „кое е добро и кое е лошо“. Ако въпреки това извърши някакви действия, отклонявайки се от ориентира „добро-лошо“, тогава съвестта му започва да го измъчва. По този начин понятието съвест е невъзможно без опит. Хегел нарича още съвестта „морална лампа, осветяваща добрия път“.
Мистерията на съвестта е, че тя принадлежи не само към категорията на съзнателното, но и на несъзнаваното. Понякога човек иска да се махне от моралните принципи, да се откаже, но съвестта му го пречи, тоест тази морално-етична категория често не може да бъде контролирана от разума. Според психолозите не всеки има развита съвест. Характерно е за хората, надарени с богат вътрешен свят, относителна свобода, способност за съчувствие и състрадание, високо ниво на самоизисквания. Без това формирането на съвестта като морална категория е невъзможно.
В световната етика съществуват различни дефиниции на съвестта. Според Хайдегер съвестта е призив за свобода. Тя кара човек да се върне от изгубения свят в реалния, въз основа на категорията „нищо“. Интересен поглед към съвестта на казахстанския учен Шакарим, който вярва, че за да се промени светът и човек като цяло, е необходимо да се насажда съвестта. Това трябва да се прави от ранна възраст и през целия живот, за да може човек да вижда пороците си. Като ги осъзнае, той може да стане по-добър.
По този начин съвестта е най-важната категория на етиката, която определя моралната отговорност на човека към себе си и към обществото. Той съчетава рационалните и емоционалните компоненти на човека. Ако някакви действия причиняват дисхармония в човека, срам, можем да кажем, че съвестта присъства в него и това е добре.
