Светът около нас може да бъде различен; както комедията, така и трагедията се смесват в него по най-фантастичния начин. И само човекът зависи от неговото възприятие. От далечната античност идва разбирането за естетическото възприемане на околната среда и комедиите от Древен Рим играят значителна роля в това.
Животът можеше да бъде безкраен кошмар, ако не беше смешно. Очевидно това правило се ръководеше от римския поет и комик Тит Макций Плавт. Често използвайки в комедиите си добре познатите вече сюжети на древногръцките комедии, той ярко ги украсявал с модерни ежедневни детайли и груб войнишки хумор.
Разбира се, работата му не се представяше за вниманието на висшето общество, но за масовата аудитория комедиите на Плавт се превърнаха в онзи необходим изход, без който е толкова трудно да оцелееш във всяко общество.
Обръщайки се към комедиите на Плавт, за да разберете и евентуално да пресъздадете културната атмосфера на ежедневието на римляните, ви позволява по-остро да възприемете естетиката на римския вкус, който отразява точно римската култура.
Плавт несъмнено взе предвид много специфичните ежедневни асоциации на своята публика, включително той разчиташе да разпознае житейските прототипи на своите герои.
Ясно е, че персонажите и ситуациите на „комедията с наметала“са били близки до римската публика и защото по това време римската реалност в много отношения вече съответства на образа на елинистичния свят.
Много често комедията като естетическа категория е много противоречива и действа като противовес на трагедията. По този начин комиксът е резултат от определена конфронтация.
Ако изхождаме от мнението на видните философи Кант, Шопенхауер, Хегел, тогава е лесно да стигнем до извода, че във всяко комично противоречие има два и първоначално противоположни принципа и това, което в началото изглеждаше положително, в крайна сметка променя своя знак на противоположна.
Фактът, че комедията предизвиква смях, е напълно разбираем, само този смях има най-силен положителен потенциал, той ви позволява до голяма степен да изкорените недостатъците около зрителя и да създадете нова система от отношения.
За да създаде забавни ситуации, същият Плавт, а след него и Уилям Шекспир, който пое от него, широко използваха всякакви противоречия, замествания и объркване. Освен това ситуацията на смях по правило се основава на противоречието между реда и хаоса.
Самата естетика на смеха съдържа различни ситуации на смущение, известна доза безсмислие, известна деструктивност. Но това са само външни прояви, в дълбоката същност на естетиката на смеха носи положителен заряд и принуждава човек да търси оптималния изход.
