Трудът на Сизиф е популярен израз, означава тежък, но в същото време безполезен труд, който не носи никакъв резултат. Този израз дойде в руския език от митовете на Древна Гърция.
Митът за Сизиф
Сизиф беше син на господаря на ветровете, Еол. Той основава град Коринт, където събира огромно богатство, благодарение на своята хитрост и находчивост. Нещо повече, Сизиф измамил и ограбил не само обикновените хора, но и боговете.
Когато Сизиф почувства, че богът на смъртта го следва с името Танат, който трябваше да отведе лукавия в тъмния подземен свят, той реши да го измами, да говори и да го надхитри. Коринтският мошеник успял в това и той не само измамил Танат с думите си, но и го оковал със силни окови.
Този съмнителен подвиг наруши вечния ред сред хората, тъй като смъртта просто изчезна. Заедно с нея изчезват великолепните погребения, на които роднините на мъртвите дават богати жертви на боговете. Разбира се, изобщо не им харесал новият ред, затова гръмовержецът Зевс изпратил самия бог на войната да освободи Танат. Освободен от оковите, богът на смъртта взел душата на Сизиф и го завел в царството на сенките.
Сизиф обаче предвиди тази възможност и нареди на жена си да не организира погребение в този случай, което тя и направи. Кралят на подземния свят Хадес и съпругата му дълго чакаха подаръците за погребението. Но след това при тях дойде Сизиф, който поиска да го пусне на земята, за да обясни на жена си какво и как да прави, разбира се, след това обеща да се върне. Хадес изпрати Сизиф на земята, но той, разбира се, дори не помисли да изпълни обещанието, дадено на боговете. Лукавият събрал приятелите си и устроил пиршество, на което се похвалил, че единственият е избягал от царството на мъртвите.
Хадес изпрати за втори път измамника Танат, който върна Сизиф в подземния свят сега завинаги. Боговете били много ядосани на хитрия коринтски цар, затова му уредили доста неприятен отвъден живот. Ежедневно Сизиф трябваше да бута и търкаля огромен камък до върха на планината и когато целта на този процес беше вече близо, огромен камък падна надолу. И продължи вечно.
Модерно значение
Именно в този мит произлиза фразеологичната единица „Сизифов труд”. Така че е обичайно да се говори за безсмислена и много упорита работа, която няма нито начало, нито край. Понякога подобна конструкция се използва, когато се говори за някаква видима, но непостижима цел, която изисква постоянно прилагане на определени усилия. В някои случаи думите „сизифов труд“означават труд, възнаграждението за който не съответства на изразходваното за него усилие.
