Размерът на хартията е приетият стандарт за хартиения лист. Най-често срещаните са международните и северноамериканските стандарти. A1 (наричана още хартия Whatman) и A4 са международни.
Инструкции
Етап 1
Хартиеният международен стандарт ISO 216, приет от германския комитет за производствени стандарти в началото на 20-ти век, се основава на метричния принцип.
Стъпка 2
Специалистът по инженерство и математика Уолтър Портсманн предложи да се вземе за основа лист от 1 m² и да се нарече A0. Всички листове с размер A имат еднакво съотношение на страните, равно на едно към квадратния корен от две.
Стъпка 3
Ако лист A0 е сгънат наполовина, тогава ще получите желания размер хартия, който се нарича A1.
Стъпка 4
За да сгънете A1 до A4, сгънете хартията Whatman наполовина и разрежете по линията на сгъване. Ще получите лист А2, който е 420 × 594 мм.
Стъпка 5
Сгънете този лист наполовина и направете същото. Вече имате A3 (297 × 420 мм) под ръка. Лист с такъв размер често се използва от учениците за различни рисунки. Ако повторите предишната стъпка, ще получите необходимия формат А4 с размер 210 × 297 мм. Това е най-разпространеният стандарт в Русия, използван за различни документи и печат. Оказва се, че форматът А1 съдържа 8 листа А4.
Стъпка 6
Ако продължите да сгъвате всеки следващ лист наполовина по същия начин, ще получите възможно най-малкия формат на номер 10 (A10), с размери 26 × 37 mm.
Стъпка 7
В допълнение към северноамериканския стандарт (считан за официален в Съединените американски щати и Филипините) и международен, съществува японската система за хартиен формат.
Стъпка 8
По време на Ренесанса се появява концепцията за „златното сечение“, която се използва от художници и други художници. И до 20-ти век съотношението на страните на хартията беше 1: 1, 618. Но този стандарт не можеше да се утвърди в печатарската индустрия, тъй като когато листът беше сгънат наполовина, форматът на книгата стана неудобен за читателят да възприема информация.
