Съвременният човек в ежедневието използва всички предимства на изправеното ходене, без да мисли за тази характеристика, присъща на представители на неговия биологичен вид. Но благодарение на освобождаването на предните крайници и изправянето на тялото хората по едно време успяха да се научат как да извършват доста сложни трудови действия, без които би било невъзможно да се създадат всички богатства на цивилизацията.
Има няколко независими хипотези относно това кога и как човек е станал изправен. Един от тях е свързан с така нареченото охлаждане на миоцена. Предполага се, че през късния миоцен на Земята е установен суров климат с ниски температури. Площите на тропическите гори, където са живели предците на съвременните хора, обичайни за дървесния начин на живот, рязко са намалели.
Привържениците на тази хипотеза вярват, че приматите всъщност имат само една възможност да оцелеят - да слязат от дърветата и да се адаптират към трудните условия на сухоземното съществуване. Подобна промяна пряко допринесе за промяна в структурата на тялото на приматите и характера на тяхното движение. Постепенно предците на човека се научили да се движат по повърхността на земята на прави крака, без да се опират на предните крайници при ходене, както правят маймуните.
До този момент е широко разпространена трудовата концепция за появата на двуноги двигатели, чийто автор е един от основателите на марксизма Фридрих Енгелс. Той смята трудът за решаващия фактор за превръщането на голямата маймуна в човек. Изправянето на тялото и появата на походка, която не е характерна за животните, беше обяснена от Енгелс с необходимостта да се освободят ръцете за извършване на трудови операции.
Всъщност, в даден момент човешките предци е трябвало да извършват много сложни движения, например да носят различни предмети, да получават храна или да правят примитивни инструменти. Постепенно ръката получава своя собствена специализация и човешкото тяло се изправя. Едновременно с развитието на ръката се подобрява и мозъкът на първобитните хора, развива се мисленето и се формира речта.
При движение древният човек започнал да разчита само на краката си, докато ръцете му били свободни. Това „биологично подобрение“позволява на древните хора да направят гигантски скок в развитието, завинаги отделяйки се от животинския свят. Опростявайки възгледите на Енгелс, можем да кажем, че изправеното ходене е било необходимо, за да се освободят ръцете за онези дела, без които обществото не може да съществува.
Тази логична на пръв поглед теория обаче се опровергава от критиците с факта, че изправеното ходене, установено от съвременните учени, е възникнало много преди момента, в който човек се е научил да прави най-примитивните инструменти на труда. Правилна изглежда гледната точка, според която преходът на древните човешки предци към изправена стойка се дължи на много взаимосвързани биологични и социални фактори, всеки от които не може да се разглежда изолирано от общия ход на еволюцията на човешката раса.