Като правило дъждът се възприема като животворна влага за растенията, без която те не могат да съществуват дълго време. Не всяко поливане обаче е полезно. Някои валежи могат да навредят на цветя и дървета или дори да доведат до тяхната смърт.
Инструкции
Етап 1
В идеалния случай дъждовната вода има неутрална среда, но днес такива чисти дъждове практически не се срещат. Въздухът е замърсен с различни киселинни остатъци, най-често серен оксид, азотен оксид и въглероден оксид, които са страничен продукт на металообработващите предприятия и ТЕЦ, както и отпадъците, изпускани във въздуха от множество превозни средства. Оксидите влизат в контакт с водни молекули и са изложени на слънчева радиация. В резултат на това върху земята вали истински киселинен дъжд.
Стъпка 2
Киселинният дъжд не убива моментално растенията - за това концентрацията на химични съединения във водата трябва да бъде изключително висока. Нанася обаче огромни щети на флората. Дърветата и храстите след такова поливане губят част от листата си и стават по-малко устойчиви на замръзване.
Стъпка 3
Поради химичните реакции, които протичат в почвата след попадането на киселини, някои микроелементи стават несмилаеми. В допълнение, киселинният дъжд също влияе върху скоростта на растежа на корените: той се забавя и растенията не могат да получат нужното им хранене. Най-лошият случай е за водните растения - те са първите, които умират след киселинен дъжд.
Стъпка 4
Растенията не са единствените, които страдат от киселинни валежи. Те засягат и животни, които ядат части от повредени дървета, треви и храсти, пият подкиселена вода. Човек е изложен на подобни вредни ефекти. Киселинният дъжд може да унищожи сгради и архитектурни паметници, като по този начин нанесе щети на държавния бюджет.
Стъпка 5
Трудно е да се намери място на земята, което да е напълно без киселинни валежи, но страните от Западна Европа и Северна Америка, като Австрия, Чехия, Германия, Швейцария, Холандия и САЩ, страдат най-много от тях.