Мъчно рисувана, с акцент върху лица, ловни трофеи и ловни принадлежности, картината „Ловци в отдих“е нарисувана през 1871 г. от руския пътешественик Василий Григориевич Перов.
Сюжетът на картината
Съставът съдържа много малки детайли и три големи: трима ловци, разположени на лагер след успешен лов и говорят, а ловните атрибути и плячка (заек, яребици) парадират на преден план. Най-оживеният герой в картината е възрастен опитен ловец, който разказва история на приятелите си. От мимиките на по-младия ловец на заден план става ясно, че той всъщност не вярва на историята, но третият слуша с вниманието на начинаещ, който е готов да се довери на възрастта и опита си.
Забележително е и съчетаването в платното на жанрова живопис на ежедневието с пейзаж и натюрморт. Последният е представен под формата на ловни предмети.
Общото настроение на картината, въпреки вечерния здрач, мрачното небе и блатото, обграждащо ловците, предава лекотата и развълнуването на прост руски селянин, който обича да лъже и да се фука пред приятели.
История на създаването
По времето на написването на картината Перов вече се беше отдалечил от тъжните картини на народния живот, които бяха познати на творчеството му (това беше повлияно от общото разочаровано настроение на интелигенцията и трагедията в семейството) и „Ловците“… се оказа просто анекдотичен в сравнение с предишните му творби. Като страстен любител на лова, художникът е виждал подобни сцени неведнъж в живота си, самият той е бил участник във всякакви забавни приказки, клюки и безпрецедентни истории за лова, така че не е изненадващо, че картината излезе много оживен.
Оригиналът е в Държавната Третяковска галерия в Москва. През 1877 г. Перов създава копие, което се съхранява в Държавния руски музей, Санкт Петербург.
Критика
Съвременниците реагираха по различен начин на работата. Салтиков-Щедрин я критикува за прекаленото си преструване на лица, а Стасов високо оцени картината и дори я сравни с ловните истории на Тургенев. Достоевски в своя дневник споменава картината по следния начин: „Картината отдавна е известна на всички:„ Ловците на застой “; единият пламенно и високомерно лъже, другият слуша и вярва с всичка сила, а третият не вярва на нищо, лежи точно там и се смее … Каква прелест!.. Почти чуваме и знаем за какво говори, ние знаем целия обрат на неговите лъжи, неговата сричка, неговите чувства."
