Всички прекрасно знаят, че в руската азбука има две букви, които не означават звук, не могат да започват думи и да се пишат с главни букви. Разбира се, това са меки и твърди знаци. Не случайно тези букви се наричат „знаци“: тяхното използване помага за правилното предаване на звука на думите. С помощта на мек знак освен това се формират граматични форми на думи, свързани с различни части на речта. Помислете за правописните опции за този знак.
Инструкции
Етап 1
Необходим е мек знак, за да се смекчат съгласните, които стоят пред него (не напразно го наричат така). Може да е в средата и в края на думите: „филия“, „светлини“, „ноември“, „юни“, „сол“, „кон“. Понякога писането на мек знак помага да се разграничи значението: сравнете думите "рафт - полка", "банка - баня", "ъгъл - въглища", "кей - мол". Трябва обаче да се отбележи, че има много думи, в които мекотата на предходната съгласна не се обозначава с мек знак: „бонбонена обвивка“, „филийка“, „дъжд“, „чадър“, „януари“. При такива думи най-често мекотата на съгласна се определя от меката съгласна, която я следва. Мек знак не се изисква в комбинации с меки несдвоени съгласни: "chk", "chn", "nch", "schn" ("рибена кост", "нощ", "поничка", "помощник"). Изключение тук е буквата "l": мекотата на тази съгласна винаги трябва да се предава в писмена форма с помощта на "b" ("болен", "камбана", "ветрило", "херинга").
Стъпка 2
Мекият знак служи за разделяне на съгласни и гласни при изписването на "д", "д", "ф", "аз", "и". Като отделящ се използва в корена, между корена и окончанието (но не след префикса), използва се в думи от чужд език преди гласната „о“(медальон, „бульон“, „ шиньон ").
Стъпка 3
Традиционните изписвания на мекия знак в граматичните форми на думите от различни части на речта се определят от редица правописни правила. При съществителните мекият знак служи като индикатор за 3-та форма на склонение: „бенка“, „нощ“, „тихо“, „треперене“. Глаголите изискват да се пише в няколко случая: във 2-ро лице единствено число („измиване“, „бързане“, „преследване“); в императивното настроение ("изрязване", "намазка", "желязо"); в неопределена форма („изрязване“, „защита“, „разпространение“, „състезание“). Необходим е мек знак в края (5-20, 30) и в средата (50-80, 500-900) на имената на цифрите. Написана е на всички диалекти, завършващи със съскане (изключенията са „вече“, „женен“, „непоносим“).
