Хлябът е главата на всичко. Той е този, който от незапомнени времена е неразделен продукт на трапезната и празничната маса. Ароматният прясно изпечен хляб се свързва с топлината на дома и остава добър приятел на човек за цял живот.
Инструкции
Етап 1
Голямото откритие на хляба се е случило в древността преди повече от 15 хиляди години. По онова време човекът за пръв път започва да събира и обработва зърнени култури, които днес се наричат пшеница, ръж, овес и ечемик. Отначало хората са яли зърно изключително сурово. След като започнали да ги смилат между камъните, смесвайки се с вода, хлябът придобил формата на течна каша. Тогава се появиха първите воденични камъни, брашното и съответно хлябът.
Стъпка 2
По-късно, след като се научил да прави огън, човекът започнал да го използва в готвенето. След това беше направено друго откритие. Факт е, че един мъж излезе с идеята да пече натрошени зърна, преди да ги смеси с вода. След това се увери, че така приготвената каша е по-вкусна от тази, която е ял преди. Първобитните хора ядели такава зърнена храна, докато не се научили да пекат безквасен хляб под формата на сладкиши, направени от дебело зърнено тесто. Именно с появата на толкова плътни парчета зърнена каша започва ерата на печенето на хляб.
Стъпка 3
Древните египтяни умело са усвоили умението да разхлабят тестото по метода на ферментацията му, като същевременно са използвали хлебна мая и млечнокисели бактерии. В резултат на този процес в тестото се натрупват органични съединения, които под въздействието на високи температури по време на печене придават на хляба несравним вкус и аромат, правейки го пухкав и лек. Древногръцките майстори са пекли много видове хляб, обикновено използвайки пшенично брашно. А от грубо брашно се правел евтин хляб, който бил храна за обикновените хора.
Стъпка 4
Според учените думата „хляб“произхожда от древногръцкия език. Гръцките майстори са пекли този продукт в саксии с определена форма, които са били наричани „клибанос“. В резултат на това възникна готическата дума „khleifs“, която здраво влезе в езиковата култура на древните германци, славяни и много други народи. С течение на времето това име се променя отново, което води до думата "hlib", която е съзвучна с думата "хляб".
