Много изрази, които са били ежедневни, са остарели днес, те се вмъкват в речта заради цвета или на шега. Въпреки това, дори говорителят не винаги разбира същността на идиомите. Например изразът „удряне по челото“днес има много ироничен оттенък.
Думата „бий“е доста двусмислена, в речниците има от 8 до 12 значения. Най-подходящото значение на значението на „удрям“в израза „удрям с чело“е да удрям нещо. Челото е челото в староруския език. Тоест, ако буквално разберете, се оказва: „да си блъскаш челото“- да си блъскаш челото в нещо.
Контекст
След като анализираме по-подробно употребата на тази фразеологична единица, можем да заключим, че те са казали това в две ситуации. Първият - когато поздравиха, тоест претеглиха нисък поклон до земята. Второто е, когато са поискали нещо. Всъщност самите петиции в старо време се наричаха петиции. Те се считаха за официални документи в руското деловодство от 15-18 век. По отношение на тяхното съдържание те могат да включват както жалби и денонсации, така и искания. В съдебното производство, започвайки от 16-ти век, имаше заповед за петиции - специален орган, който се занимава с петиции.
Версия на тази фразеологична единица като поздрав все още се запазва на полски език, макар и в малко съкратена форма. Вместо традиционното „здравей“в Полша, те обикновено казват czołem, тоест „chelom“. Историята на произхода на тази фразеологична единица се отнася до втория пример за нейното използване.
Аналози
В наше време фразеологизмът „да биеш с чело“е малко използван. Приложимостта на тази комбинация приключи след събитията от 1917 г. След като страната напълно изчезна, при която те биеха главите си на земята с молба в лицето на началниците си и като цяло сгънаха гръб пред властите, можете да го чуете в истории за далечното минало на страната.
С думите "чело" и "удрям", най-често използваната комбинация днес е "удари главата си в стената". Означава извършването на напразни действия. Но преди няколко века „удрянето по челото“беше доста често по устните. За това свидетелстват литературни произведения, например „Горкото от остроумие“на Грибоедов:
„Традицията е свежа, но е трудно да се повярва.
Тъй като беше известен, чиято шия често се огъваше;
Като не на война, но в мир, които взеха с челата си -
Почукаха на пода, без да съжаляват!"
Вътрешното кино има ярък пример, където е ясно демонстрирано как те „бият вежди“пред царя в Русия в древността. Това е комедиен филм „Иван Василиевич сменя професията си“, режисиран от Леонид Гайдай през 1973 година. Фразеологизмите доста ярко отразяват историята на страната. В крайна сметка те не възникват от нулата. Това са своеобразни елементи на устното народно изкуство, без които речта не би била толкова просторна.
