Много често можете да чуете неприятен коментар за даден човек, който да звучи така: „Да, той е истински мизантроп“. Защо тази дума има не напълно положителна семантична конотация, можете да разберете, ако разгледаме понятието мизантропия.
Мизантропията в много книги и речници се превежда по следния начин: „омраза“, „неприязън, презрение“. Смята се, че мизантропията е отхвърляне на човек от други хора, отчуждение в обществото, проява на непреодолима вражда към други хора.
Перфекционисти
По правило човек със склонност към мизантропия се вижда веднага: той не обича общуването, избягва да говори с непознати, най-често има тесен кръг приятели или дори изобщо няма. Такива хора са много критични и нетолерантни към другите, често имат много гаден характер и затова живеят в уединение.
Мизантропията не е болест или психическо отклонение, тя не е дадена от природата, а придобита черта на характера, която не е задължително да доминира, поради което психолозите често говорят за така наречените скрити мизантропи - хора, които са адекватни на обществото, но критични на другите, себе си …
Мизантропията често води до невъзможност за адаптиране в обществото на други хора, може да бъде философия на живота или последица от разочарование в живота, хората, социалните основи. Това качество може да бъде присъщо и на хората перфекционисти, т.е. тези, които отправят прекомерни изисквания към другите. Невъзможността да се получи резултат, който отговаря на техните нужди, кара перфекционистите да мислят за несъвършенството на света и хората, да не ги харесват.
Идеалисти
Друг вид мизантроп е идеалистът. Те създават своя идеален свят и хората в него. Това е основният им проблем. Когато идеалистите са изправени пред реалността, тяхната картина на идеалност се срива. Непримиримостта към недостатъците на хората ги отблъсква и нарушава психологическия комфорт, защото мизантропите-идеалисти, като правило, са хора с фина психическа организация.
Заслужава да се отбележи, че има много известни хора, за които тяхната характеристика на мизантропите не им е попречила да спечелят уважение в обществото, сред тях са хора като Бил Мъри, Амброуз Гуинет Биърс, Александър Гордън, Йегор Летов. Сферите им на дейност са много разнообразни - от актьорско майсторство, писане, журналистика до пеене.
Любопитно е, че психолозите виждат в неприязън към другите причината за неприязънта към себе си. Тоест всъщност тези хора не обичат себе си, те се дразнят от собствените си слаби качества, следователно, намирайки и най-малкото проявление на тези качества у другите хора, те изпадат в състояние на гняв. Разбира се, това поведение е проява на слабост, но често се трансформира в желание за самоусъвършенстване.
При мизантропите практически няма чувство на състрадание и съпричастност към другите хора; те са изключително безразлични към проблемите на другите.
