Изразът „железница“стана много разпространен в руския език. Използва се от всички: от медиите до обикновените хора. Въпреки това мнозина все още не знаят историята на този термин.
Понятието „железница" означава ивица земя, оборудвана с релси, или повърхността на изкуствени конструкции (тунели, мостове, надлези), които се използват за движение на релсови превозни средства. Дори в Древна Гърция, Египет и Рим е имало релсови пътища които са били предназначени за транспортиране по тях на тежки товари. Структурата им била следната: по пътя, настлан с камък, имало две успоредни дълбоки канали и колелата на каруците се търкаляли по тях. През Средновековието в мините е имало пътища, състоящи се от дървени релси. По тях се движеха дървени карети. През 1738 г. дървените пътища бяха заменени с метални. Първоначално те бяха изградени от чугунени плочи с вдлъбнатини на колелата, но това беше непрактично и скъпо. През 1767 г. Ричард Рейнолдс нарежда полагане на железни релси по пътищата за достъп до мините в Колбрукдейл. Те се различавали от съвременните и по форма, и по размер. Колелата на количките също бяха чугунени. За преместването им по релсите е използвана силата на човек или кон. С развитието на търговията и транспортната система се развиват и железниците. Навсякъде железопътните линии, подобни по външен вид на съвременните, започват да се появяват в началото на XIX век във Великобритания, Франция и Белгия. Името на железопътното „желязо“започва преди триста години, когато замества дървения си аналог. На обикновен език терминът „парче желязо" се използва от доста дълго време (след името на материала, от който са направени релсите и други железопътни конструкции). Железопътната коловоза е доста сложна конструкция, която се състои от по-ниски и горните части. Долната конструкция включва подпочвените и изкуствените конструкции (надлези, мостове, тръби и др.). Горната част включва релси и траверси, крепежни елементи за релси, баластна призма.
