За да се определи понятието „речева комуникация“е необходимо да се разберат два важни момента: каква е целта на речевата комуникация и на какво се основава. Това ще ви помогне да разберете значението на този тип комуникация в съвременния живот.
Целта на речевата комуникация
Най-близкото значение на думата „общуване“е общуването. Най-важното средство за комуникация между хората е използването на език. Той действа като инструмент за познание и инструмент за мислене. Благодарение на това комуникацията е основният механизъм за формиране на личността на човека и средство за въздействие върху личността на околното общество. Основната цел на речевата комуникация обаче е обменът на различни видове информация. Ясно е, че тази цел може да бъде постигната не само с помощта на езика. От древни времена обществото използва допълнителни средства за предаване на информация и комуникация. Някои от тях съществуват и до днес.
Пример за това е коренното население на Африка. Те използват барабанни реплики, свиркащи езици, камбани и т.н. Това е част от вербалната комуникация, тъй като допринася за постигането на основната цел, тоест обмена на информация. На Изток за това използват „езика на цветята“. Използва се, когато информацията не може да бъде изразена с думи. Например розата е символ на любовта, астрата е символ на тъга и т.н.
На какво се основава речевата комуникация
Вербалната комуникация се основава на три важни фактора: вербално поведение, словесна комуникация и речев акт. От тях терминът „речева комуникация“е синоним на термина „речева комуникация“. И двете понятия означават двупосочен процес, както и взаимодействието на хората в процеса на комуникация.
Терминът „речево поведение“отразява едностранчивостта на процеса. Той включва характеристики и свойства, които характеризират речевите реакции и самата реч на един от участниците в ситуацията, тоест или адресатът, или адресатът. Този термин може да се използва за описване на говорене на събрание и в други ситуации. Това обаче няма да помогне за анализ на диалога, защото в този случай е необходимо да се разкрият не само речевото поведение, но и механизмите на речевите взаимни действия. Може да се заключи, че вербалната комуникация просто включва вербално поведение.
Речевият акт е понятие, което обозначава конкретни речеви действия на човек, който говори в рамките на комуникативна ситуация. Може да си представим ситуацията между продавача и купувача на пазара. Техният диалог, основан на покупката на продукт, включва различни речеви актове: искане за информация, съобщение, искане и т.н.
Ясно е, че процесът на вербална комуникация често включва използването на езикови средства, тяхната граматика и лексика. За успешен обмен на информация обаче е важно да се знаят условията, при които се използват определени езикови единици и фрази.
По този начин речевата комуникация е широко понятие, което включва различни методи за обмен на информация, което позволява развитието както на обществото като цяло, така и на всеки човек поотделно.
