Името Светлана не може да се нарече най-често срещаното, то отстъпва по популярност на такива женски имена като София, Анастасия, Елизавета и въпреки това е здраво закрепено в речника на руските имена. Тези, които избират това име за дъщерите си, са привлечени не само от красивия му звук, но и от славянския му произход.
Рускоговорящият произход на името Светлана не подлежи на съмнение. Сродните му думи са „светлина“, „светлина“. Прилича на такива изконно славянски имена като Снежана, Милана. Това сходство дори заблуждава учени-филолози, които от известно време считат името славянско, възникнало в предхристиянската епоха.
Изследванията на историците опровергаха това предположение: това име не беше намерено в нито един древноруски документ. Неговата уникалност се крие във факта, че за разлика от повечето имена са известни точното време на появата му и дори създателят.
Създател на имена
Името Светлана дължи раждането си на руския поет Александър Востоков (1781-1864). Истинското име на този човек е Александър-Волдемар Остенек, той е роден на територията на съвременна Естония, по националност е германец и не знае руска дума до 7-годишна възраст. Но по-късно, докато учи в Санкт Петербург в кадетския корпус, той научава руски и се влюбва в руската култура. И то толкова много, че впоследствие той смени немската си фамилия на руска.
Този поет е живял и творил в ерата на романтизма, когато писателите са обичали да се обръщат към творчеството си към фолклора, към образите на „родната древност“. А. Востоков не беше изключение. Той написа стихотворение, чийто жанр беше определен като „героична приказка“. Разбира се, в такава творба героите трябваше да носят славянски имена. Поетът нарече главния герой Мстислав - такова име наистина съществуваше в Русия и за героинята той излезе с името Светлана.
И така, благодарение на стихотворението на А. Востоков "Мстислав и Светлана", името влезе в руската литература.
Съдбата на името
Ако А. Востоков създаде името Светлана, Василий Жуковски му даде „старт в живота“. Този поет се прочу с авторизираните си преводи на балади от немски и английски романтични писатели. Една от тях е баладата на германския поет Г. Бургер „Ленора“. В. Жуковски въплъти тази романтично зловеща история за момиче, отнето от мъртвия й младоженец в баладата Людмила.
Но авторът не беше доволен: той искаше да създаде наистина руска творба и в Людмила имаше „чужд акцент“. И В. Жуковски пише друга балада за същия сюжет - „Светлана“. Този път героинята получава име, което не е било намерено сред славяните, но вече съществува в руската литература.
С леката ръка на В. Жуковски името става популярно. Вярно е, че в онази епоха името е дадено при кръщенето и името Светлана в календара не може да бъде. Но наред с официалните имена имаше и „дом“, който молци се използват извън семейния кръг. Достатъчно е да си припомним героинята на драмата на М. Лермонтов „Маскарад“, която понякога се нарича Нина, сега Настася Павловна. Като такъв неофициален прякор името Светлана влиза в употреба през 19 век. Носеше се дори от аристократи, например баронеса Светлана Николаевна Вревская.
След революцията от 1917 г., когато църквата губи монопола си върху именуването, името Светлана започва да се дава официално, като се посочва в документи.
През 1943 г. името е признато от православната църква. Не, никоя жена с това име не е била канонизирана, но Св. Фотиния. Това гръцко име също означава „светъл“, а името Светлана е признато за негов аналог.
