Социализацията е процес на навлизане на човека в социалната среда чрез приемане от индивида на нормите и традициите, които са широко разпространени в неговата среда. Като социокултурен процес, социализацията се основава на способността на човек да асимилира културните условия на своята социална среда през целия си живот, както и да се реализира в обществото чрез запазване на тези културни условия или тяхното изменение.
Понятието и структурата на социализацията
Социализацията е необходима, за да може човек да участва пълноценно в живота на обществото. Усвояването на нормите на социалното взаимодействие, характеристиките на ежедневното поведение, идеологията, манталитета, моралните ценности и културното наследство определя участието на човек в социалните процеси и по-нататъшното формиране на индивида в обществото.
Разграничават се етапите на процеса на социализация:
- адаптация - усвояване на натрупания от обществото опит, имитация;
- идентификация - желанието на индивида да се самоопредели, да се открои;
- интеграция - формирането на индивида като участник в социалните процеси;
- етапът на трудова дейност - внедряване на придобитите знания и умения, въздействие върху социалната среда;
- етапът на следработна дейност - предаване на социален опит на представители на следващото поколение.
Особености на социализацията като социокултурен процес
Участието на човек в социалния живот става чрез усвояване на норми, ценности и традиции, приети в обществото, т.е. чрез култура. Социализацията формира личността като участник в обществото, включително като носител на култура и фактор за нейното развитие.
Социокултурният процес се характеризира с комбинация от такива явления като желанието за запазване на културния опит и желанието да се промени този опит. Социализацията като социално-културен процес може да се осъществи както в ключа на гравитацията на индивида към традиционните културни ценности, така и в ключа на желанието за иновации, модернизация и прогресивни културни форми.
Следработният етап на социализацията, а именно обогатяването на новото поколение с натрупан културен опит, е една от функциите на социокултурния процес. Това явление позволява на социална група да запази своята идентичност, да защити своите традиции от процесите на глобализация.
Трудовият етап на социализация - влиянието на индивида върху социалните процеси - позволява социално-културният процес да съществува под формата на стремеж на културата на обществото към саморазвитие и иновации. Динамиката на такъв социокултурен процес се осигурява от следните пътища на културни промени:
- прилагане на нови идеи, развитие на иновации, независимо създаване на нови културни форми от обществото;
- заемане на опит от други социални групи;
- дифузия - разпространението и преплитането на културни ценности и традиции.