Социализацията на човек е процес на самореализация, тъй като позволява на всеки човек не само да придобие опит и полезни умения, но и да се реализира и да намери своето място в обществото. Разбирането на основата на социализацията и самореализацията, като трансформиращо действие, ще помогне за по-доброто разбиране на този процес.
Основи на социализацията
Социализацията на личността е процес на сгъване на основните параметри на личността на човека въз основа на образование, обучение и усвояване на социални роли. Чрез социализацията се осъществява самореализацията на индивида, тоест наследяването и трансформирането на социален опит от него и превръщането му в лични нагласи, способности и умения.
Основата на процеса на социализация е активната преобразуваща дейност на човек, която му помага да се включи в социалния живот, да овладее методите на практическа дейност и да формира социални връзки. По същество социализацията е самореализация на индивида в процеса на неговата дейност. Следователно можем да заключим, че успехът на социализацията зависи от активното участие на индивида в процеса на творческа трансформация. Тъй като социализацията на човек обхваща целия период от живота на човека, се оказва, че самореализацията също винаги продължава. Дори човек да не иска да се променя или да участва в каквото и да е, той все пак осъзнава себе си до известна степен. Всеки човек обаче прави това в различна степен, което се дължи на възпитанието, културата и личните характеристики.
Самореализация като преобразуващо действие
Самореализацията, която е част от социализацията, може да се нарече потребност на човека, която му помага да трансформира личността си. Човек трябва да намери своето място в обществото и живота, да се изрази в света по най-живия начин и да почувства удовлетворение от реалността. Това желание насърчава индивида да развие своите способности и да ги използва в полза на другите, като по този начин показва своите силни страни.
По този начин социализацията помага на индивида да се реализира, използвайки нормите и тенденциите, приети в обществото. Ставайки част от обществото, човек започва да разбира своите морални стандарти и предпочитания, което му позволява да използва тази информация за свои цели. Това помага да се изберат най-подходящите тактики на поведение, които ще бъдат отбелязани от други личности. Самореализацията обаче може да бъде по-скрита. Социализацията на човек може да разкрие неговата склонност към по-спокойно съществуване, докато търсенето на неговото място за човек не се крие в успеха в очите на другите, а в удобното усещане за себе си. Всичко това дава основание да се смята, че социализацията на човек е процес на самореализация, който помага на човек да се чувства най-комфортно в обществото.
