Науката никога не е успяла да даде нито един обективен отговор на всички въпроси. И още повече, тя не може да направи това, когато отговорът стане отчасти философски. Това е и спорът за интелигентността: от една страна е очевидно, че има хора, които са по-умни от околните. Гениалният писател обаче не е непременно добър математик. Следователно нито софистиката, нито генното инженерство могат да дадат точна дефиниция на явлението рационалност.
Инструкции
Етап 1
Формално интелигентността се счита за способността да се разбират и решават проблеми от всякакъв вид, като се използват всички налични методи на познание. В този случай проблемите могат да означават както решение на математически задачи, така и анализ на произведение на изкуството. Освен това показател за интелигентност е способността да се направи максимален брой заключения въз основа на минималното количество информация. Отличен пример за това е легендарният Шерлок Холмс, който при равни други условия може да направи много по-логични заключения от своите колеги.
Стъпка 2
Въз основа на тези дефиниции се генерира IQ. За да го определи, на човек се дават редица задачи и определен период от време да ги реши - обикновено час. Основата на теста е, че той предлага решаващите задачи от напълно различни видове, понякога само външно подобни, понякога абсолютно еднакви структурно. Броят точки се разделя на възрастта - това компенсира жизнения опит - и резултатът е крайната стойност. По правило тестовете са подредени така, че стандартната стойност да е 100 точки.
Стъпка 3
Тестовете за интелигентност не винаги дават точна информация. На първо място, резултатът до голяма степен зависи от психическото и физическото състояние на човек, способността му да се концентрира. От друга страна, интелектът на твърде умни или глупави хора не може да бъде определен по този начин, защото колкото по-далеч стойността е от нормата, толкова по-голяма грешка предполага тя.
Стъпка 4
IQ също е критикуван, че се основава на условни пъзели. Той по никакъв начин не отчита логиката на мислене, ширината на хоризонтите и елементарното любопитство на човек. И така, брилянтен оратор, който перфектно намира общ език с хората, може да получи удивително ниска оценка в теста на Айзенк, защото подобни задачи нямат нищо общо с окупацията.
