Парламентарната република е една от разновидностите на републиканската структура на държавата, в която по-голямата част от властта принадлежи на парламента, а не на президента. Настоящото правителство се отчита точно пред избрания парламент, за разлика от президентската република.
Кой контролира правомощията за формиране на правителството?
При тази форма на управление изпълнителната власт се формира от отделни депутати на партии, получили по-голямата част от гласовете на парламентарните избори.
Такова правителство може да остане на власт, стига да бъде подкрепено от представители на парламента или по-скоро от неговото мнозинство. А в случай на загуба на доверие от страна на правителството, има два начина за решаване - или оставката на правителството, или евентуалното разпускане на парламента, инициирано от държавния глава по искане на правителството. В този случай се свикват нови парламентарни избори.
Подобна система за управление се счита за типична за развитите страни със саморегулираща се икономика. Например за Италия, Турция, за Германия и Израел, както и за други държави.
Жителите на тези страни обикновено гласуват не за отделни кандидати, а за списъци с избиратели от определени партии.
Правомощия на основния орган на властта в парламентарна република
В допълнение към действащото законодателство, с подобна система на държавно управление, парламентът контролира и цялото правителство на страната. Той също има почти пълна финансова власт, тъй като именно народните представители разработват и одобряват държавния бюджет.
Парламентът определя и възможните начини за социално-икономическо развитие на страната и курсовете на вътрешната и външната политика. Тоест, той държи в своите „ръце“най-важните държавни правомощия.
Държавният глава в парламентарна република - кой е той и какви правомощия има?
Настоящият президент се избира само от членове на парламента или от сформирана от тях работна група (колегиум).
Този принцип е основната система на парламентарен контрол върху изпълнителната власт на държавата.
Тоест формално президентът е държавен глава, но не и правителствен глава. Той може да назначи настоящия премиер, но само измежду ръководителите на фракции, представени в парламента или имащи парламентарно мнозинство.
Президентът не може да обнародва закони, да издава укази, да награждава представители на изпълнителната власт, да амнистира осъдени, да има представителни функции, да одобрява състава на кабинета на министрите, а също така няма право да открива първата сесия на парламента след неговото свикване.
Например в Италия трима избрани представители от всеки регион на страната участват в президентските избори. А във Федерална република Германия настоящият президент се избира от Федералното събрание, което се състои от членове на Бундестага, избрани от представители на германските провинции.
