Социалната активност е съзнателна дейност на индивида, насочена към участие в социални процеси и промяна на околните социални условия. Социалната активност като концепция може да се разглежда от гледна точка на значението на самореализацията за индивида и от гледна точка на силата на неговото влияние върху обществото.
Социалната активност като метод за самоизразяване на личността
Социалната активност е важен фактор за развитието на психологическото и емоционалното развитие на човека. Необходимостта да защитава своите морални, културни и идеологически ценности събужда у човека необходимостта от промяна или поддържане на състоянието на социалната среда, в която се намира. Същността на социалната дейност е насочена към промяна на обстоятелствата от живота на обществото и неговия живот в полза на хората и за тях самите.
Социалната активност на индивида се развива под въздействието на всички социални фактори, които влияят на човека. Основният фактор на социалната активност е реализирането от индивида на неговите знания и умения в полза на обществените интереси, тъй като той вижда тази полза от негова гледна точка. Той се разглежда само във връзка с какъвто и да е вид действителна човешка дейност.
Психологията разглежда понятието социална дейност като съвкупност от насочени дейности на човек и неговите социално-психологически качества. Дейността се определя като начин на съществуване на социален субект - т.е. начин на взаимодействие между индивида и обществото като цяло. Социалната активност се влияе от такива вътрешни човешки фактори като психологически и генетични характеристики, културно ниво, съзнание, характер, ценностна система и индивидуални нужди.
Социалната активност като лост за прогрес и социална промяна
Социалната активност е сумата от различни прояви на човешка дейност, целенасочено насочена към решаване на проблеми, пред които е изправена социална група или общество като цяло. Субектите могат да бъдат както индивид, така и колектив, група, класа, общество. Социалната активност също се определя като способността на човека да извършва значителни трансформации в социалния живот чрез своето поведение, комуникация, творчество. Дейността може да се прояви във всички области на обществото. Условно социалната дейност на човек може да бъде разделена на политическа, трудова, духовна и други видове.
От гледна точка на социологията социалната дейност не е произволно явление, а възниква в резултат на историческа необходимост и е насочена към създаване на нови социални форми и условия. Социалната активност може да носи протестни настроения и да причини социална нестабилност. От друга страна, социалната активност може да бъде проява на иновациите, необходими на обществото и фактори за положително развитие.
