Търсенето на смисъл в живота обикновено започва в юношеството и завършва, когато младостта напусне. Защо да търсите нещо, което не съществува - аргументира се човекът. Той просто живее, работи, отглежда деца, строи къща и засажда дървета, понякога не виждайки някакъв особен смисъл зад всичко това. Прави го просто защото е необходимо. И не всеки мисли за това кой е, къде е и какво е мястото му на този свят.
Да загубиш себе си. Механичен живот
Сред многото философски тенденции има една, почти забравена, която твърди, че целият живот на човека е мечта. При цялата си привидна абсурдност, тази идея не е лишена от рационално зърно.
Всъщност човек извършва много от действията си, без да мисли за тяхното значение, само на автопилот. Често той не може да си спомни какво е правил преди няколко дни, защото всичките му дела са били обикновени и толкова познати, че ги е извършвал автоматично, без да осъзнава.
Много хора, изтощени от работа и ежедневие, се сравняват с роботи, машини и не са далеч от истината. Извършвайки едни и същи действия отново и отново, те не осъзнават дълбокия си смисъл. Нещо повече, съзнанието им не е активно в такива моменти: те не осъзнават себе си, не виждат отдалечените последици от своите действия, не си поставят глобални цели.
Такъв живот наистина прилича на мечта. А някои хора успяват да съществуват в това състояние години наред! Обикновеният човек, спомняйки си миналото, вижда само няколко ярки епизода - това са малкото моменти, когато съзнанието му е било будно, присъстващо „тук и сега”. Останалите епизоди отпадат от паметта, защото не са изживени и напълно реализирани, сякаш насън.
За човек, който е съществувал по този начин година след година, е съвсем естествено да загуби себе си, т.е. живеят, без да са наясно с техните желания, стремежи и цели. Такъв човек учи, създава семейство, работи, защото „е необходимо“. Той не си позволява времето и труда да спре и да отговори на въпроса: кой „има нужда“? И дали той лично се нуждае от него?
Пробуждане. Намери себе си
Но в един момент човек може да осъзнае, че скъпоценното време на живота си отива и той все още присъства в него, като гост, като минувач, чиито отпечатъци ще бъдат отмити от дъжда и покрити със сняг. И след няколко поколения никой няма да си спомни за съществуването му.
Настъпва така наречения момент на пробуждане. Човек стига до заключението, че за пълноценен живот е необходимо да го прекарате съзнателно и това осъзнаване започва от него самия.
Постепенно той изучава себе си, особеностите на психиката си, започва да проследява собствените си емоции, научава се да усеща собственото си тяло и след това вече съзнателно да управлява психическите и физическите процеси.
Такъв човек вече е готов да формулира собствените си желания и да се научи да ги различава от тези, които са му били наложени отвън: общество, родители, среда и т.н.
Следващата стъпка на човек, който разбира кой е, какво е и какво иска, е съзнателно да изгради собствения си живот, да постигне личните си цели, като извършва последователни съзнателни действия, които ще доведат до очаквания резултат. Именно за такъв човек можем да кажем, че той е намерил себе си.
