Не всеки знае, че общата представка „oglu“, използвана при писане и произнасяне, например, азербайджански собствени имена, не означава нищо повече от „син“.
Принципи на именуване
За разлика от принципа за конструиране на име, прието в руския език, който традиционно се състои от сложна комбинация от основното име на човека, дадено му при раждането, фамилното му име и бащиното име - производното име на баща му, източните народи използват условната номерация на думите в собствените им имена. Обикновено на първо място се поставя фамилията, след това името на човека, в самия край - името на собствения му баща с добавка на префикса "оглу", което означава нищо повече от принадлежност към мъжки род. Интересно е, че съвсем различна дума се използва за обозначаване на жена, тоест момиче, "kyzy", което буквално се превежда като "дъщеря".
За да бъдем точни в директен превод от турски, „оглу“означава „син на баща“. От гледна точка на особеностите на конструкцията на езика на тюркските народи, думата „оглу“се използва вместо окончание на бащиното име, което за нас е синоним на „вих“. Тоест синовете на Бул и Фуад, които в обичайния смисъл на руския език имат бащини имена Булевич и Фуадович, дори в официалните документи ще бъдат регистрирани като Бул-оглу и Фуад-оглу.
Отчество
В официалната литература това допълнение към името обикновено се нарича бащино име, частица, която има важно функционално значение за така наречените "предсемейни" времена, когато присъствието на думата "оглу" е единственият начин да се посочи принадлежност на човек към семейство, за да разкаже за своите предци, като прибягва до сложни, сложни имена.
Днес частицата "oglu" или "uly" е загубила първоначалното си значение и служи само за целите на правилното формиране на средното име. В не толкова отдалечените времена на съществуването на Съветския съюз такива сложни имена, принадлежащи на казахи, азербайджанци, таджики, абхази, са били не само произнасяни, но и буквално записвани във важни документи, като например свидетелството за раждане на човек.
Днес такъв постфикс се счита за ненужен атавизъм или уважителен придатък, а не за задължителен елемент от името на човек.
Според официалните правила за писане и възприемане на съставни чужди имена и фамилии, префиксът "oglu", който е неразделна част от така наречените източни имена, се пише с тире с основното име, счита се за обозначение на съществуващите семейни връзки и позволява както използване в оригиналната му версия, така и замяна на по-модерни, разбираеми рускоезични маниери под формата на необходимия завършек на бащиното име. В европейските страни няма традиция да се именуват с бащино име и следователно такъв префикс не се превежда или записва в документи.
