Доста често могат да се чуят фразеологизми „да смачкаш вода в хаван“и „да пишеш с вили по водата“. Като всяка стабилна комбинация, те носят определен смисъл. От особен интерес е историята на произхода, която не винаги недвусмислено обяснява появата на тези фразеологични единици на руския език.
Образни изрази
Светът на руската фразеология е огромен и разнообразен, за всеки случай от живота ще се намерят изрази в него, които ще помогнат за придаване на изразителност и образност на речта. Фразеологизмите „да чукам вода в хаванче“и „да пиша с вили по водата“се възприемат днес в тяхното преносно значение и се използват от ораторите в определени ситуации.
Основата за образуване на фразеологични единици-шеги е вътрешно лексикално противоречие, което е в основата на художествените и изобразителни средства на езика, наречен оксиморон.
Наистина вода с хоросан (дървен или метален съд, широко използван в старите дни) не може да се удря - тя пак ще си остане. Фразеологизмът може да се използва в по-кратък вариант „да смаже водата“, той е в основата на поговорката, която прави извода - „водата ще бъде“. Значението на израза се разбира като безполезно упражнение, което само ще ви загуби времето. Ако сте чували тази фраза от някого, знайте: празните приказки трябва да бъдат заменени с конкретни дела.
Вилата (инструмент на селския труд) също не е достатъчна, особено на водната повърхност. Фразеологизмът се използва в нашата реч, за да изрази съмнение относно предполагаемите събития: дали планираното всъщност ще се случи или не.
Фразеологичните речници приписват тези стабилни комбинации на разговорна реч, посочват тяхното емоционално оцветяване - презрение.
Източници на фразеологични единици
Всеки образен израз има своя собствена история на произход, често обясненията на етимологията са двусмислени.
Появата на фразеологичната единица „да биете вода в хаван“понякога се свързва със специфичен факт в историята: в манастирите, като наказание, монасите са били принудени да правят това. При езиково сравнение се оказва, че оборотът е „обвързан“с обичая на наказанието и не е произлязъл от него.
Славяните смятали ступата не само за необходим предмет на домакинските принадлежности, но и за средство, което да помогне да се отървете от болестта, да „смаже“неразположенията на хората и животните в нея.
Тази фразеологична единица често корелира с времето на раждането на християнската религия в Русия, когато духовенството е трябвало да се бие с мъдреците и магьосниците, за които е било обичайно да удрят вода в хаван. Християнските свещеници смятали подобни действия за безполезни дейности, без да искат да разберат истинското им значение.
Но магьосниците вършеха работата си безцелно: те придаваха на водата магически свойства. Вярата за "живата" и "мъртвата" вода е живяла сред хората от древни времена, хората са използвали всякакви начини да я клеветят. Влъхвите избутаха водата, докато тя се пречисти напълно, след което в нея вложиха необходимата информация. Пречистената от магьосници вода се използва за готвене и от нея се правят лекарствени препарати.
Водата бързо скрива всякакви следи, така че много хора отдавна образно определят написаното върху нея като умишлено ненужна и безполезна материя. Изразът „пиши на вода“може да се намери сред древногръцки и римски мислители и поети като Платон, Софокъл, Катул. Той се разпространи широко в ежедневната реч на хората, обогатявайки се по свой начин. (Например, писането върху материал, който не може да се съхранява дълго време (пясък, сняг, вятър), в преносен смисъл означаваше и безсмислен, безполезен бизнес).
Експресивността и образността се придават на тази комбинация чрез избора на инструмента за действие: вили, пръст, клонки и клонки. В народната реч например имаше дори израз „писано със сврака на водата“.
Най-широко използвана е фразеологичната единица „да пиша с вили по водата“. Предмет на дискусия на лингвисти-историци на фразеологията беше „вили“, именно лексикалното значение на тази дума предизвиква различни мнения относно етимологията на фразеологичния оборот.
Най-популярно е обяснението на израза от гледна точка на материалистичната реалност: ако пишете на водната повърхност с някакъв предмет, няма да има следи. Нестабилният материал за писане, направен с такъв неудобен инструмент, служещ за други цели, свидетелства за ненадеждността и съмнителността на нарисуваното.
Гаданието по вода отдавна е популярно сред славянските народи. Но, както обясняват учените, използването на съществителното „вили“в инструменталната форма показва не вписаните водни знаци, а писмения инструмент.
Има митологична основа за обяснение на израза. Същността му се крие във факта, че веднъж селяните, предпазвайки се от водните трикове, по време на заговора нарисували кръст с коса или с нож върху водата. Това суеверие породи писането върху него с вили. И значението, показващо съмнителност и неяснота, се е развило в резултат на недоверието на хората към такива заклинания. Такова тълкуване обикновено се счита за неправилно, най-вече защото вилата символично олицетворява инструмента на дявола; използването им срещу злите духове не отговаря на езическата вяра.
Славянската митология нарича „вили“русалките, родени от вода, мъгла и утринна роса, които са живели в езера, извори, кладенци. Те бяха смятани за много игриви митични същества, които не бяха против да се подиграват на хората, както и да предсказват съдбата им. Пророчествата на русалката бяха изчертани на повърхността на водата и рядък човек можеше да чете записите. В резултат на това те започнаха да говорят експресивно за неосъществимото и неосъществимото: „Написано е с вили на водата“.
